Съпругът ми се връща у дома в мрачно настроение, след като е погребал баща си и е предал племенника си на новия му настойник. Малкият Хенри Стафорд, новият Бъкингамски херцог, е само на пет години, бедното дете. Баща му загина, сражавайки се за Ланкастър, когато той беше невръстно бебе, а сега той изгуби и дядо си. Съпругът ми е зашеметен от този удар върху своя род, но аз не мога да изпитвам съчувствие: та кой би трябвало да бъде обвиняван за нашето поражение, ако не той и всички онези, които предпочетоха да си останат у дома, макар че тяхната кралица ги призова и бяхме в огромна опасност? Моят свекър загина, защото претърпя поражение в битката. Чия е вината за това, ако не на сина, който не пожела да язди редом с него? Хенри ми разказва, че Йоркският херцог влязъл в Лондон с краля, който яздел до него, като негов пленник, и бил посрещнат от зашеметено мълчание. Гражданите на Лондон се оказват просто малодушни предатели, и когато Йорк полага ръка върху мраморния трон, за да поиска за себе си кралската власт, никой не го подкрепя.
– Е, как би могло да го подкрепят? – питам аз. – Нали си имаме крал. Дори вероломните жители на Лондон знаят това.
Съпругът ми въздиша, сякаш се е уморил от моите упреци, и аз забелязвам колко изтощен и стар изглежда, с дълбока гънка между веждите. Скръбта го притиска с отговорността за рода и дома му. Ако нашият крал е пленник, а нашата власт е свалена, тогава някой ще ни отнеме и малкия херцог и ще го вземе за свой повереник, за да се възползва от земите му. Ако моят съпруг се беше изявил в подкрепа на Ланкастър или Йорк, щеше да има право на глас за съдбата на племенника си, бъдещия глава на нашата фамилия. Ако беше положил усилия, сега щеше да бъде един от великите и изтъкнати мъже. Но тъй като избра да си остане у дома, никой не го зачита особено. Той превърна себе си в нищожество. Големите решения за светските дела ще бъдат вземани без него, и той няма да може дори да опази своите, както каза, че ще стори.
– Изготвили са споразумение.
– Какво споразумение? – питам го аз. – Кой се е споразумял?
Той хвърля пътното си наметало на един от слугите. Отпуска се в един стол и дава знак на един паж да му събуе ботушите. Питам се дали не е болен – изглежда толкова посивял и изтощен. Разбира се, той е твърде стар да предприема такова голямо пътуване: на трийсет и пет години е.
– Кралят ще запази трона до смъртта си, а следващият крал ще бъде от рода Йорк – казва той кратко. Хвърля поглед към лицето ми, а после извръща очи. – Знаех, че това няма да ти хареса. Няма нужда да се терзаеш, вероятно условието няма да бъде спазено.
– Уелският принц ще бъде ограбен и лишен от правата си? – Толкова съм потресена, че едва успявам да произнеса думите. – Как може той да е Уелски принц и да не стане крал? Как може някой да си помисли, че може да го пренебрегне?
Хенри свива рамене:
– Всички ще бъдете ограбени – вие, които сте от линията на престолонаследието. Самата ти сега вече не принадлежиш към управляващата династия. Синът ти вече не е родственик на крал, нито пък е един от наследниците на трона. На власт идва Йорк: Йорк и неговият род. Да – хвърля думите той в зашеметеното ми лице. – Той спечели за синовете си онова, което никой не желаеше да му даде. Синовете на Йорк са тези, които ще дойдат след краля. Новият кралски род ще бъде фамилията Йорк. Ланкастър ще бъдат само кралски родственици. Това е споразумението, което сключиха. Това решение се закле да последва кралят.
Той се изправя на обутите си в дълги чорапи крака и се отправя към покоите си.
Слагам длан върху ръката му:
– Но точно същото е станало и след видението на Жана! – възкликвам. – Когато нейният крал бил отхвърлен, а наследството му – дадено на друг. Именно това видяла тя, когато отвела своя крал да бъде коронясан в Реймс, въпреки едно богохулно споразумение, според което той не бивало да бъде коронясан. Когато видяла, че Божият ред ще бъде пренебрегнат, отишла да се сражава за истинския наследник. Именно това я е вдъхновило за величие. Тя видяла истинския наследник, и се сражавала за него.