Но после – и кой би могъл да го предвиди? – всичко се променя отново. Кралица Маргарет, нашата скъпа кралица Маргарет, отчаяна, в изгнание във Франция, останала почти без пари и почти без войници, се съгласява на съюз със змията Уорик, неин стар враг, а преди това – наш най-голям съперник. За наше удивление тя позволява на скъпоценния си син Едуард, Уелския принц, да се ожени за по-малката дъщеря на Уорик, Ан, и двамата родители се споразумяват да нахлуят в Англия заедно, да организират кървава баня за медения месец на младите, и да поставят сина на династията Ланкастър и момичето на Уорик на престола на Англия.
Краят за Йорк идва бързо като залез; Уорик и Джордж слизат на суша заедно и потеглят на север. Уилям Хърбърт свиква хората си да се присъединят към краля, но преди да успеят да се срещнат с основните сили на Йорк, Хърбърт взема на прицел врага пред Банбъри, при Еджкоут Хил. Той само изпълнява дълга си, когато отвежда сина ми със себе си в този ден; но аз никога няма да му го простя. Както подобава на благородник, той взема своя повереник в битка, за да може той да вкуси жестокостта и да получи урок по водене на истински битки, както е редно, както би трябвало; но това е синът ми, моят скъп син, единственият ми син. Нещо по-лошо – непоносимо ми е да мисля за това, но то е вярно – синът ми за пръв път облече доспехи, за пръв път взе копие в ръка, а след това потегли да се бие за Йорк, срещу армия на Ланкастър. Би се за нашия враг, на страната на нашия неприятел, срещу собствената ни фамилия.
Всичко свърши бързо, както понякога се изпълнява Божията воля по време на битка. Войските на Йорк бяха разбити, а Уорик взе многобройни пленници, сред които самият Уилям Хърбърт. Уорик, вече опетнен с кръвта на доскорошните си съюзници, вече изменник, не прибави неувереността към престъпленията си. Нареди да обезглавят Хърбърт на място, и настойникът на сина ми загина същия ден, може би докато синът ми е гледал.
Радвам се за това. Никога и за миг не съм изпитвала жалост към него. Той ми отне сина, а сетне го възпита толкова добре, че Хенри го обичаше като баща. Никога не му простих за тези две неща, и се зарадвах, когато узнах, че е мъртъв.
– Трябва да доведем Хенри – казвам на съпруга си, сър Хенри, когато новините достигат до нас откъслечно, под формата на клюки и необуздани слухове. – Един Бог знае къде е той. Ако Уорик го държи при себе си, със сигурност ще се погрижи да е в безопасност; но ако беше при Уорик, нямаше ли той да ни прати вест? Може би синът ми се укрива, може би е ранен... – Млъквам рязко. Останалата част от изречението ми – "може би е мъртъв" – е толкова ясна, сякаш е написана във въздуха между нас.
– Скоро ще получим новини – казва спокойно съпругът ми. – И бъди сигурна, че ако той беше мъртъв или ранен, щяхме да научим веднага. Виждаш ли, получихме новината за смъртта на Хърбърт достатъчно бързо.
– Трябва да доведем Хенри – повтарям.
– Аз ще отида – казва той. – Не можеш да дойдеш с мен; пътищата ще са пълни с мъже, които бягат от битката и други, които търсят плячка. Уорик отново върна смута и опасността в управляваната от Йорк Англия. Един Господ знае къде ще свърши всичко това. Дори ще трябва да ти оставя допълнителни стражи, в случай, че някоя от въоръжените шайки мине оттук.
– Но синът ми...
– Хърбърт сигурно му е казал какво да прави в случай, че битката се обърне срещу тях. Сигурно е възложил на някого да се грижи за него. Ще отида първо при лейди Хърбърт и ще разбера какви новини има тя, след това ще отида в Еджкоут. Довери ми се, ще намеря сина ти.
– А когато го намериш, доведи го тук.
Той се поколебава:
– Зависи кой ще бъде новият му настойник. Не можем просто да го вземем.
– Но кой ще реши това сега? След като йоркистите са разбити?
Той се усмихва:
– Хората от рода Ланкастър, предполагам. Вие удържахте победа, нали? Сега твоят род ще решава всичко. Уорик ще постави крал Хенри отново на трона, точно както го свали преди; предполагам, че после Уорик ще управлява страната, докато принцът навърши пълнолетие, а може би и след това.