Синът ми се сепва и леко трепва, но след това изправя рамене и излиза напред пред трона с излъчване на истинско благородство и сдържана увереност. Осанката му е толкова добра, че не се сдържам и прошепвам на съпруга си, сър Хенри: "Виждаш ли как върви?"
– С двата крака – отбелязва иронично съпругът ми. – Един след друг. Истинско чудо.
– Като благородник, като принц – поправям го. Навеждам се напред, за да чувам по-добре.
– Значи това е младият Хенри Тюдор, моят братовчед? – обръща се кралят към Джаспър.
Джаспър се покланя:
– Синът на моя брат Едмънд; а майка му вече е лейди Маргарет Стафорд.
Хенри коленичи пред краля, който се навежда и полага ръка върху кестенявата къдрава глава за кралска благословия.
– Ето – казвам на своя съпруг. – Сам кралят удостоява с благоволението си Хенри. Предполагам, кралят може да предвиди, че той ще има велико бъдеще. Сигурно знае, че това не е обикновено момче. Той притежава прозорливостта на светец; ще види достойнството у Хенри така, както го виждам аз.
Бурята, която отклони малкия кораб на узурпатора Едуард и неговите другари в бягството след поражението им при Еджкоут Хил, бушува по крайбрежието почти цяла зима. Земите ни са наводнени, както в Съри, така и другаде, и се налага да правим канавки и дори да строим диги, за да възпрем прииждащите реки. Арендаторите закъсняват с наемите, а реколтата гние в нивите. Съпругът ми е доста черноглед относно състоянието на страната, сякаш поражението на узурпаторската династия Йорк е довело до дъжда и недоволството.
Разнася се новината, че бившата кралица, Елизабет Удвил, която се оказва толкова обичана от своя крал, че той избяга и я изостави, скоро ще роди пак, макар да е в свято убежище в Уестминстър, на свята земя. Дори този последен акт на циничност и лекомислие е простен от нашия крал-светец, който отказва да нареди да я изведат от укритието ѝ, а вместо това ѝ изпраща акушерки и дами да се грижат за нея. Вниманието, което тази жена привлича, продължава да ме удивлява. Аз успях да родя сина си Хенри с не повече от две акушерки, и при това им беше наредено да ме оставят да умра. Елизабет Удвил трябва да има около себе си акушерки и лекари, да ѝ се осигури присъствието на собствената ѝ майка, въпреки че се укрива заради измяна.
Тя продължава да привлича внимание, макар че сега никой не може да види легендарната ѝ красота. Говори се, че гражданите на Лондон и фермерите от Кент постоянно я снабдявали с храна, и че съпругът ѝ бил във Фландрия и събирал армия, за да я спаси. Мисълта за нея, наслаждаваща се на цялото това внимание, ме кара да стисна зъби. Защо не могат хората да разберат, че през целия си живот не е правила нищо друго освен да използва красивото си лице и да превръща тялото си в капан, за да плени един крал. Това не е нито благородно, нито свято – и въпреки това хората говорят за нея така, сякаш я обичат.
Най-лошата от всички новини е, че тя ражда момче. Той не може да наследи трона, който баща му изостави по такъв начин, но един син на Йорк, роден сега, със сигурност ще има влияние върху наивните и доверчиви хора, които ще съзрат пръст на съдбата в раждането на наследник на фамилията Йорк в тъмница.
Ако бях на мястото на краля, не мисля, че щях така съвестно да спазвам законите на святото убежище заради такава жена. Как може една жена, която е смятана от толкова хора за вещица, да търси закрилата на Светата Църква? Как може едно бебе да претендира за свято убежище? Как едно семейство на изменници ще живее недосегаемо в самото сърце на Лондон? Нашият крал е светец, но трябва да му служат хора, които могат да вземат светски решения; а Елизабет Удвил и нейната майка Жакета, за която сега знам, че наистина е изключително злокобно известна и доказана вещица и изменница, трябва да бъдат натоварени на някой кораб и отпратени във Фландрия; да плетат магиите си и да упражняват силата на красотата си там, сред чужденците, където вероятно ще бъдат по-добре оценени.
Детинската ми, примесена с удивление почит към майката на Елизабет Удвил, Жакета, бързо изчезна, когато научих що за жена е и когато я видях да тласка дъщеря си нагоре към престола. Не се съмнявам, че елегантността и красотата, които привлякоха погледа ми, когато бях малко момиче в двора на крал Хенри, са били маска, прикриваща изключително греховна природа. Тя позволила на дъщеря си да стои край пътя, когато младият крал минавал наблизо с коня си, и е била една от малобройните свидетели на тайната им венчавка. Тя стана първа придворна дама и най-важна особа в двора на Йорк. Никоя жена с чувство за лоялност или чест не би могла да стори никое от тези неща. Как можа тя, която бе служила на Маргарет Анжуйска, да прегъне коляно пред лекомислената си дъщеря? Жакета беше херцогиня с кралска кръв, била е заедно с английската армия във Франция, а след това овдовяла и се омъжила с потресаваща бързина за оръженосеца на съпруга си. Нашият милостив крал ѝ прости извършеното от страст любовно прегрешение, за да може съпругът ѝ, Ричард Удвил, да се нарече лорд Ривърс, приемайки титлата си като знак на почит към езическите традиции на семейството ѝ, което уж произлизало от потоците и назовава някаква водна богиня за своя прародителка. Оттогава клюките и слуховете за сделки с дявола я следват така, както водите текат надолу към морето. И това е жената, чиято дъщеря помисли, че може да бъде кралица на Англия! Нищо чудно, че той загина позорно, а те са захвърлени на място, което е само малко повече от затвор. Тя би трябвало да използва своите черни изкуства и да отлети оттук, или да призове реката, за да отплува към безопасността.