– Изпратих съобщения както в Уелс, така и в двора – казва съпругът ми, – но се съмнявам, че ще кажа на някой от двамата нещо, което те вече да не знаят. Всички знаят, че Едуард въоръжава и събира армия във Фландрия – той непременно ще се върне, за да поиска обратно трона си. А кралят... – Той млъква рязко. – Не мисля, че кралят вече е загрижен за нещо друго, освен за собствената си душа. Наистина мисля, че би се радвал да се откаже от трона, ако може да отиде в манастир и да прекарва дните си в молитва.
– Бог го е призвал да бъде крал – казвам решително.
– Тогава Бог ще трябва да му помогне – отвръща съпругът ми. – И мисля, че той ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи, ако иска да отблъсне Едуард.
Нуждата на краля от помощ ни е показана ясно, когато моят братовчед, херцогът на Съмърсет, Едмънд Боуфорт, съобщава, че идва да ни посети. Изпращам хора до град Гилдфорд и чак до крайбрежието, за да донесат деликатеси за трапезата, така че негова светлост сяда на малък пир през всеки ден от гостуването си. Благодари ми за гостоприемството, когато седим край огъня в приемната ми, а съпругът ми, сър Хенри, е излязъл от стаята за миг. Усмихвам се и свеждам глава, но не мисля дори за миг, че е отседнал тук, за да се наслаждава на стридите от крайбрежието на Съсекс или на череши от Кент, от дървета, отглеждани в специални саксии.
– Вие ме угощавате кралски – казва той, като опитва една захаросана слива. – Тези от вашите овощни градини ли са?
Кимвам:
– Реколта от миналото лято – казвам, сякаш изобщо ме е грижа за въпросите, свързани с домакинството. – За плодовете беше добра година.
– Добра година беше за Англия – казва той. – Нашият крал е отново на трона, а узурпаторът – прогонен. Лейди Маргарет, кълна се, не можем да допуснем тези разбойници обратно в страната, за да прогонят добрия ни крал от трона!
– Знам това – казвам. – Кой може да го знае по-добре от мен, неговата братовчедка, чийто син беше поверен на предателите? А сега той ми бе върнат, както Лазар е бил върнат от мъртвите.
– Вашият съпруг владее голяма част от Съсекс, а влиянието му стига и в Кент – продължава упорито херцогът, пренебрегвайки забележката за Лазар. – Той има армия от арендатори, които ще го подкрепят, ако им нареди. Възможно е флотата на Йорк да акостира на вашите брегове. Трябва да сме убедени, че съпругът ви ще остане лоялен към своя крал и че ще свика арендаторите си да ни защитят. Но се боя, че имам основание да се съмнявам в него.
– Той е човек, който обича мира преди всичко – казвам неубедително.
– Всички обичаме мира – заявява моят сродник. – Но понякога човек трябва да защити своето. Всички трябва да защитим краля. Ако Йорк успее да се върне в Англия с армия наемници от Фландрия и ни победи отново, никой от нас няма да бъде в безопасност в земите си, с титлата си, или... – той кимва към мен – по отношение на наследниците си. Как би ви харесало да видите младия Хенри отглеждан в поредното семейство, вярно на Йорк? Наследството му – използвано от настойник от фамилията Йорк? Женен за момиче на Йорк? Не мислите ли, че Елизабет Удвил като кралица, възстановена на трона, ще обърне алчните си сиви очи към сина ви и неговото наследство? Тя взе малкия ви племенник, Бъкингамския херцог, и го ожени за собствената си сестра Катрин, за да извлече облага – потресаващо неравен брак. Не мислите ли, че ще вземе сина ви за някоя от безбройните си дъщери, ако се върне на власт?
Изправям се и отивам до огнището. Поглеждам надолу към пламъците и за миг си пожелавам да имах Зрението, за да предсказвам бъдещето като кралицата от фамилията Йорк. Знае ли тя, че съпругът ѝ идва да я спаси, да избави нея и новородения си син от техния затвор? Може ли да предвиди дали ще успеят, или ще се провалят? Може ли да изсвири и да призове буря, която да ги довее към брега, също както според мълвата, призовала буря, която да го отведе на сигурно място?
– Иска ми се да можех да обещая, че мечът, състоянието и арендаторите на моя съпруг ще бъдат на вашите услуги – казвам тихо. – Вече правя всичко, което мога, за да го убедя да потегли в подкрепа на краля. Ясно давам на собствените си арендатори да разберат, че ще съм доволна да ги видя как отиват на бой, за да подкрепят своя истински крал. Но сър Хенри действа бавно и неохотно. Иска ми се да можех да ви обещая повече, братовчеде. Срамувам се, че не мога.
– Не осъзнава ли той, че вероятно ще изгубите всичко? Че титлата и богатството на сина ви отново ще му бъдат отнети?
Кимвам:
– Да, но той много се влияе от лондонските търговци и приятелите си в деловите начинания. А те всички са за Йорк, защото вярват, че Едуард ще донесе мир в цялата страна, и защото кара съдилищата да работят така, че човек може да получи правосъдие. Съпругът ми се влияе също и от по-изтъкнатите сред своите арендатори, и от другите благородници в областта. Не всички разсъждават правилно. Мнозина предпочитат Едуард от Йорк. Казват, че той донесъл мир и справедливост на Англия и че откакто го няма, отново царуват тревога и несигурност. Казват, че той е млад и силен и има влияние над страната, и че нашият крал е слаб и управляван от съпругата си.