– Съпруже, Бог да благослови теб и делото, което най-накрая предприемаш.
Той не ми се усмихва в отговор; поглежда ме изморено, а очите му са тъжни. Ръката му продължава да се движи, изписвайки отново и отново "Хенри Стафорд", и той почти не поглежда надолу към перото. Стигат до последната страница: писарят накапва восъка, поставя печата и го връща с кутията на главния секретар.
– Изпратете ги веднага – казва Хенри.
Избутва стола си назад и слиза от малкия подиум, застава пред мен, взема ръката ми, пъхва я под своята и ме отвежда от писаря, който събира книжата, за да ги занесе в конюшните при чакащите вестоносци.
– Съпруга, трябва да ти кажа нещо, което ще те обезпокои – казва той.
Поклащам глава. Мисля си, че се готви да ми каже, че потегля на война, със сърце, натежало от страх, задето ще ме остави, и затова побързвам да го уверя, че не се страхувам от нищо, когато той се заема с Божие дело.
– Наистина, съпруже, радвам се...
Той ме възпира с леко докосване по бузата.
– Събирам хората си, не за да служат на крал Хенри, а да служат на крал Едуард – казва той тихо.
Отначало чувам думите, но те не ми звучат смислено. После така застивам от ужас, че не съм в състояние да кажа нищо. Оставам безмълвна и той решава, че не съм го чула.
– Ще служа на крал Едуард Йоркски, не на Хенри Ланкастърски – казва той. – Съжалявам, ако си разочарована.
– Разочарована?
Той ми казва, че е станал изменник, и мисли, че може просто да съм разочарована?
– Съжалявам за това.
– Но нали лично братовчед ми дойде да те убеди да воюваш...
– Братовчед ти не стори нищо друго, освен да ме убеди, че трябва да имаме силен крал, който да сложи край на войната, сега и завинаги, в противен случай той и подобните нему ще я продължат, докато Англия бъде унищожена. Когато ми каза, че е готов да се бие вечно, разбрах, че ще трябва да бъде сразен.
– Едуард не е роден да бъде крал. Той не е човек, който носи мир.
– Скъпа моя, знаеш, че е. Единственият мир, който сме познали през последните десет години, бе докато той беше на трона. А сега Едуард има син и наследник, така че дано даде Бог Йорк да задържат трона завинаги и да се сложи край на тези нескончаеми битки.
Изтръгвам ръката си от хватката му.
– Той не е с кралско потекло! – изкрещявам. – Не е свещен. Той е узурпатор. Призоваваш своите и моите, моите арендатори от моите земи да служат на един предател. Искаш да развееш моето знаме, зъбчатата решетка на рода Боуфорт, на страната на Йорк?
Той кимва и казва примирено:
– Знаех, че няма да ти хареса.
– По-скоро бих умряла, отколкото да видя това!
Той пак кимва, сякаш преувеличавам, като дете.
– А ако загубите? – питам настоятелно аз. – Ще бъдеш известен като изменник, който е подкрепил Йорк. Мислиш ли, че ще повикат Хенри – твоя доведен син – отново в двора и ще му върнат графската титла? Мислиш ли, че крал Хенри ще го благослови, както го благослови преди, когато всички ще знаят, че си опозорил себе си, че си опозорил и мен?
Той прави гримаса:
– Мисля, че е правилно да постъпя така. И всъщност мисля, че Йорк ще победи.
– Срещу Уорик? – питам го презрително. – Той не може да победи Уорик. Не се справи особено добре миналия път, когато Уорик го прогони от Англия. И онзи път преди това, когато Уорик го взе в плен. Той е слуга на Уорик, не негов господар.
– Миналия път той беше предаден – каза съпругът ми.
– Беше сам, без армията си. Този път познава враговете си, и е свикал хората си.
– Тогава, да кажем, че победите – казвам: думите се сипят припряно поради тревогата ми. – Да кажем, че поставите Едуард на престола на моя род. Какво ще стане с мен? Какво ще стане с Хенри? Ще бъде ли Джаспър принуден да отиде отново в изгнание, заради твоята враждебност? Ще прогоните ли сина ми и чичо му от Англия? Ще искате ли аз също да замина?
Съпругът ми въздиша:
– Ако отида да служа на Едуард и той бъде доволен от службата ми, ще ме възнагради – казва той. – Дори може да получим от него отново графската титла на Хенри. Тронът вече няма да се предава в рода ти, но, Маргарет, скъпа малка съпруго, искам да бъда честен с теб: семейството ти не заслужава да го владее. Кралят е болен; честно казано, той е луд. Не е годен да управлява страна, а кралицата е кошмарно суетна и амбициозна. Синът ѝ е убиец: Имаш ли представа какво ще изстрадаме, ако той някога заеме престола? Не мога да служа на такъв принц и такава кралица. Няма друг, освен Едуард. Пряката линия е...