Той сменил лагера след битката при Тоутън, станал йоркист и си спечелил благоволението на крал Едуард. Сега е управител на кралското домакинство, възможно най-близък до краля, и е възнаграден с обширни земи в северозападна Англия, които биха се съчетали чудесно със собствените ми земи, и от тях може да излезе добро наследство за сина ми Хенри в бъдеще, макар че Станли вече има собствени деца, сред които пораснал син и наследник. Изглежда, че крал Едуард му се възхищава и му има доверие, макар да подозирам, че кралят (и то не за първи път) греши. Бих се доверила на Станли само ако мога да го наблюдавам, а и да го сторя, бих държала под око и брат му. Като семейство те са склонни да се разделят и да подкрепят противоположни страни, за да бъдат сигурни, че винаги ще има някой на печелившата страна. Познавам го като горд човек, студен човек, пресметлив човек. Ако бъде на моя страна, бих имала силен съюзник. Ако стане доведен баща на Хенри, бих могла да се надявам да видя сина си благополучно завърнал се у дома и възвърнал титлите си.
Без майка или баща, които да ме представляват, аз трябва да се обърна към него сама. Овдовявала съм два пъти и съм жена на почти трийсет години. Мисля, че е време да поема живота си в собствените си ръце. Разбира се, знам, че би било редно да изчакам в продължение на една пълна година на траур, преди да се обърна към него; но щом се сетих за него, се изплаших, че ако чакам твърде дълго, кралицата ще го привлече за поредния изгоден брак в собствената си фамилия, а освен това искам той веднага да предприеме необходимото за прибирането на Хенри у дома. Не съм безделничеща дама, която разполага с години, за да обмисля планове. Искам нещата да бъдат направени сега. Не ми трябват нечестните предимства на кралицата, осигурени ѝ от нейната красота и магьосничество – аз трябва да извърша делото си почтено и бързо.
Освен това нали името му изникна в ума ми, когато бях на колене в параклиса. Сама Нашата Повелителка ме насочи към него. Божията воля е да намеря в негово лице съпруг за себе си и съюзник за моя син. Мисля, че този път няма да се доверя на Джон Лейдън. Жана д'Арк не е намерила мъж, който да ѝ върши работата; отправяла се е сама в собствените си битки. Затова лично пиша на Станли и предлагам брак между нас по възможно най-прост и искрен начин.
Прекарвам няколко нощи, тревожейки се, че ще го отвратя с това безцеремонно излагане на плановете си. После се сещам за Елизабет Удвил, която причака краля на Англия под един дъб, сякаш просто случайно се е озовала край пътя – криеща се край живите плетове вещица, която прави своите заклинания и си мисля, че аз поне правя честно и открито предложение, а не прося влюбен поглед, и не се занимавам с достойно за блудница предлагане на овехтели прелести. После, най-сетне, той ми пише в отговор. Неговият управител ще се срещне с моя в Лондон, и ако успеят да се споразумеят за брачен договор, той ще се радва да стане мой съпруг веднага. Отговорът е прост и студен като документ за продажба. Писмото му е хладно като ябълка в зимник. Споразумяваме се, но дори аз забелязвам, че това не прилича много на сватба.
Управителите, а после – икономите, и накрая – адвокатите, се срещат. Препират се, постигат съгласие и се взема решение да се оженим през юни. За мен това не е маловажно решение – за пръв път в живота си държа собствените си земи в собствените си ръце като вдовица; стана ли съпруга, всичко става собственост на лорд Станли. Трябва да се преборя да опазя каквото мога от закона, който постановява, че една съпруга няма права, и успявам донякъде, но знам, че си избирам господар.
Юни 1472
Срещаме се едва в деня преди венчавката, в моя дом – сега вече неговия дом – в Уокинг, затова имам основание за задоволство, когато установявам, че е добре сложен, с мургаво, издължено лице; оредяваща коса, горда осанка и скъпо облекло – богатството на рода Станли си личи по избраното от него бродирано сукно. Няма нищо, което да накара сърцето да подскочи, но аз и не искам нищо, което да кара сърцето ми да подскочи. Трябва ми мъж, на когото мога да разчитам, че ще бъде лъжлив и вероломен. Искам мъж, който създава впечатление, че може да му се има доверие, и въпреки това не е достоен за доверие. Искам съюзник и съзаклятник, искам мъж, който има склонност да се замесва в двойни игри, и когато виждам проницателните му очи, кривата му усмивка и цялостното му излъчване на увереност в собствената си важност, си казвам: това е човекът, който ми трябва.