Най-сетне той вдига очи, сякаш за да се увери, че лицето ми сияе от свещено вдъхновение.
– Мисля, ясно дадох на съветниците ви да разберат, че от вас ще се иска да служите на династията Йорк: на крал Едуард и кралица Елизабет?
– Да. Аз показах ясно на вашите, че държа да бъда в двора. Единствено с благоволението на краля мога да доведа сина си у дома.
– От вас ще се иска да дойдете в двора с мен, да заемете служба в покоите на кралицата, да ме подкрепяте в работата ми като техен изтъкнат придворен и съветник, така че напълно да създавам впечатлението за лоялен и предан член на фамилията Йорк.
Кимвам, без да свалям очи от лицето му.
– Такова е моето намерение.
– В ума им не трябва да има и сянка на съмнение или тревога, от първия до последния ден – заявява той. – Трябва да ги накарате да ви се доверят.
– За мен ще бъде чест – излъгвам дръзко, и развеселеното проблясване на кафявите му очи подсказва, че разбира как съм се готвила да стигна до този момент.
– Вие сте благоразумна – казва той толкова тихо, че едва го чувам. – Мисля, че той е непобедим – засега. Ще трябва да се нагодим според обстоятелствата, да изчакаме и да видим.
– Дали той наистина ще ме приеме в двора си? – питам, мислейки си за продължителната борба, която Джаспър е водил срещу този крал, и че дори сега Уелс все още е неспокоен под управлението на Йорк, а Джаспър чака в Бретан настъпването на добри времена, пазейки моя син, който би трябвало да стане крал.
– Те са изпълнени с желание да изцерят раните от миналото. Отчаяно се нуждаят от приятели и съюзници. Той иска да вярва, че сте застанали на страната на моя род и споделяте нашите симпатии. Ще ви посрещне като моя съпруга – отвръща лорд Станли. – Говорих с него за този брак, разбира се, и той ни поднася благопожеланията си. Кралицата също.
– Кралицата? Нима?
Той кимва:
– Нищо в Англия не се случва без нейното благоволение.
Насилвам се да се усмихна:
– Тогава, предполагам, ще трябва да се науча да ѝ угаждам.
– Ще трябва. Може да се наложи двамата с вас да живеем до края на дните си под управлението на Йорк. Трябва да се спогодим с тях, и – което би било още по-добре – да си спечелим висшето им благоволение.
– Ще ми позволят ли да прибера сина си у дома?
Той кимва:
– Такъв е планът ми. Още не съм помолил за това, и няма да го сторя още известно време – докато си създадете положение в двора и започнат да ви се доверяват. Ще откриете, че те на драго сърце са готови да се доверяват на хората и да ги харесват. Наистина са очарователни. Ще се убедите, че са приветливи и сърдечни. Тогава ще видим какво можем да направим за сина ви, и какво може да ми предложи той в отплата. На колко години е сега?
– Само на петнайсет е – казвам. Чувам копнежа в гласа си, докато мисля как синът ми възмъжава, далеч от мен.
– Чичо му Джаспър го отведе в безопасност в Бретан.
– Той ще трябва да се раздели с Джаспър – предупреждава ме лорд Станли. – Едуард никога няма да се помири с Джаспър Тюдор. Но съм склонен да мисля, че ще позволят на сина ви да се прибере у дома, ако се съгласи да им се закълне във вярност, и ние дадем думата си, че няма да създава неприятности и ще оттегли претенциите си.
– Джордж, херцог Кларънс, отне на сина ми титлата граф Ричмънд – отбелязвам ревниво. – Синът ми трябва да възвърне правата си. Трябва да получи титлата и земите си, когато се прибере у дома. Трябва да се завърне у дома като граф, какъвто е.
– Трябва да внимаваме да не предизвикаме гнева на Джордж – казва без заобикалки лорд Станли. – Но можем да го подкупим по някакъв начин, или да сключим някакво споразумение. Той е лаком като момче, озовало се в килер със сладкиши. Отблъскващо продажен е. И толкова достоен за доверие, колкото и някоя котка. Несъмнено можем да го подкупим с нещо от общото ни богатство. В края на краищата, ние двамата, взети заедно, сме много крупни земевладелци.
– А Ричард, другият брат? – питам.
– Предан като куче – отвръща лорд Станли. – Смел като глиган. Предан и смел като глигана на фамилния си герб. Верен на Едуард от сърце и душа. Мрази кралицата, така че, ако някой търси слабо място, в двора съществува тази малка пукнатина. Но ще е трудно да провреш вътре дори най-острия връх на кинжал. Ричард обича брат си и презира кралицата. Същото важи и за Уилям Хейстингс, големият приятел на краля. Но каква е ползата да търсим пукнатини в един толкова як и здрав дом? Едуард има красиво, силно момче в люлката и всички основания да се надява на още. Елизабет Удвил е плодовита съпруга. Йорк са тук задълго, и аз се стремя да стана техният най-доверен слуга. Като моя съпруга вие трябва да се научите да ги обичате, както ги обичам аз.