– Аз съм напътствана от Бог! – възразявам.
– Да, защото мислиш, че Бог иска твоят син да бъде крал на Англия. Не мисля, че твоят Бог някога ти е давал друг съвет. Ти чуваш само онова, което искаш. Той ръководи винаги и единствено предпочитанията ти.
Олюлявам се, сякаш ме е ударил.
– Как смееш! Цял живот съм му служила!
– Той винаги ти казва да се стремиш към власт и богатство. Напълно ли си сигурна, че това, което чуваш, не е твоят глас, който говори сред земетресения, вятър и огън?
Озъбвам му се:
– Казвам ти, че Бог ще постави моя син Хенри на престола на Англия, а онези, които се присмиват сега на виденията ми и се съмняват в моето призвание, ще ме наричат "Нейна светлост, майката на краля", и ще се подписвам Маргарет Регина, кралица Маргарет: Margaret R...
На вратата се потропва настойчиво и някой разтърсва дръжката:
– Милорд!
– Влез! – провиква се Томас, разпознавайки гласа на личния си секретар.
Отстъпвам встрани, когато Джеймс Пиърс отваря вратата и се вмъква вътре, покланя ми се набързо и се приближава към писалището на съпруга ми:
– Става дума за краля – казва той. – Казват, че е болен.
– Беше му лошо снощи. Просто е прекалил с храната.
– Днес е по-зле; повикаха още лекари и му пускат кръв.
– Сериозно ли е?
– Така изглежда.
– Ще дойда веднага.
Съпругът ми захвърля перото си и тръгва с едри крачки към полуотворената врата, до която съм застанала. Идва близо като влюбен и слага ръка върху рамото ми, за да прошепне с интимен тон в ухото ми:
– Ако се случи той да се разболее, ако умре, ако има регентство, а синът ти се върне у дома и служи в съвета на регентите, тогава той ще се озове в непосредствена близост до трона. Ако е добър и верен служител, и привлече вниманието на хората, те може да предпочетат един млад мъж от фамилията Ланкастър пред управлението на едно голобрадо мамино синче от фамилията Йорк. Искаш ли да останеш тук и да говориш за призванието си, или искаш да дойдеш с мен сега и да разбереш дали кралят от династията Йорк умира?
Дори не му отговарям. Плъзвам длан в сгъвката на ръката му и забързано излизаме навън, с лица, пребледнели от тревога за краля, когото всички знаят, че обичаме.
Той отпада с дни. Забележително е да се наблюдават страданията на кралицата. Въпреки всичките му изневери, въпреки всички лекомислени постъпки, които е вършил с приятелите си, този мъж е предизвиквал страстна привързаност. Кралицата стои заключена в стаята му денонощно; лекарите влизат и излизат, носейки едно лекарство след друго. Слуховете летят из двора като врани, които търсят дърво, за да се подслонят за нощта. Говорят, че премръзнал от студен вятър, идващ откъм реката, когато настоял да иде на риболов по Великден. Говорят, че му е зле на стомаха от постоянното преяждане и прекомерното пиене. Някои казват, че многобройните му развратници са го заразили със сифилис и той го разяжда. Някои мислят като мен: че това е Божията воля и наказание за измяната срещу рода Ланкастър. Аз вярвам, че Бог проправя пътя за идването на моя син.
Станли стои постоянно в покоите на краля, където мъжете се събират по ъглите, за да споделят шепнешком страховете си, че Едуард, който през целия си живот е бил непобедим, може най-сетне да е изчерпал късмета си. Аз прекарвам времето си в покоите на кралицата, чакам я да дойде, за да си смени диадемата и да среши косата си. Наблюдавам безизразното ѝ лице в огледалото, докато позволява на прислужницата да прикрепва косата ѝ с иглите както иска. Виждам как бледите ѝ устни постоянно се движат в молитва. Ако беше съпруга на който и да било друг мъж, аз също щях да се моля за нея от жалост. Елизабет примира от страх да не изгуби мъжа, когото обича и който стоеше над всички нас, безспорно най-великият мъж в Англия.
– Какво казва тя? – пита ме съпругът ми, когато се срещаме на вечеря в голямата зала, в която цари такава потиснатост, сякаш над нас вече е спуснат погребален саван.
– Нищо – отвръщам. – Не казва нищо. Онемяла е от ужас при мисълта, че ще го загуби. Сигурна съм, че той отпада.
Същия следобед Частният съвет е свикан край постелята на краля. Ние, жените, чакаме в голямата приемна, пред личните покои, отчаяно копнеещи за новини. Съпругът ми излиза след час, с мрачно лице.
– Кралят ни накара да се закълнем над леглото му, че ще се съюзим – казва той. – Хейстингс и кралицата: най-добрият приятел и съпругата. Помоли ни да работим заедно за безопасността на сина му. Назова сина си Едуард като следващия крал, и сложи ръцете на Хейстингс и кралицата една в друга над леглото си. Каза, че трябва да служим под управлението на брат му Ричард като регент, докато момчето навърши пълнолетие. После свещеникът пристигна да му даде последно причастие. Ще бъде мъртъв, преди да падне нощта.