Моят съпруг, лорд Станли, сега е доверен съветник на херцог Ричард, както някога беше на крал Едуард. Така е и редно: той служи на краля, а сега Ричард е лорд-протектор на краля за тези кратки седмици, докато момчето Едуард да бъде коронясано. После Ричард ще трябва да се откаже от всичко – от трона и от властта – и момчето ще управлява като крал на Англия. Тогава ще видим кой може да преживее царуването на едно дете от фамилията Ривърс, увенчано с най-великата корона на света, изцяло ръководено от майка си: една вероломна вещица, която се укрива. Малцина биха се доверили на момчето, а никой няма да се довери на майка му.
Но така или иначе, кой син на династията Йорк би могъл някога да се откаже от властта? Кой син на династията Йорк би могъл да се застави да предаде трона на друг? Нима Ричард ще предаде короната и скиптъра на сина на една жена, която го мрази? Но каквито и съмнения да изпитваме, вземат мярка на всички ни за мантии за коронацията, и вече подготвят алеята към Уестминстърското абатство за кралската процесия – овдовялата кралица Елизабет сигурно чува ударите на чуковете и звука на трионите, докато се цупи в убежището си в приземните стаи до абатството. Членовете на Частния съвет отидоха при нея по всички правила и настояха тя да изпрати деветгодишния си син Ричард да се присъедини към дванайсетгодишния си брат в Тауър. Тя не мажа да откаже, а и нямаше основание да откаже, освен собствената си омраза към херцог Ричард, и затова трябваше да отстъпи. Сега двамата кралски сина очакват в кралските апартаменти деня на коронацията.
Аз отговарям за облеклото за коронацията, и се срещам с отговорничката за гардероба и нейните прислужнички, за да видя какви одежди ще бъдат осигурени за вдовстващата кралица Елизабет, за принцесите и за другите придворни дами. Трябва да приготвим роклите, за в случай, че кралицата склони да излезе от убежището си заради коронацията и че пожелае да бъде облечена изискано, както обикновено. Надзираваме как служителката от гардеробната изчетква хермелиновата мантия на кралицата, как шивачката пришива едно седефено копче, когато отговорничката на гардероба отбелязва, че херцогинята на Гностър, Ан Невил, съпругата на Ричард, не си е поръчала роклята от дворцовия гардероб.
– Поръчката ѝ трябва да се е загубила – отбелязвам. – Защото не е възможно да разполага с подходящи дрехи за една коронация в замъка си в Шериф Хътън. И не е възможно сега да поръчва да ѝ ушият нещо – изобщо няма да е готово навреме.
Тя свива рамене, докато измъква мантия, поръбена с кадифе, отърсва лененото покривало, и я разгъва да я видя.
– Не знам. Но нямам поръчка за рокля от нея. Какво да правя?
– Пригответе ѝ една, с нейния размер – казвам, сякаш това не ме интересува особено, и обръщам разговора към друга тема.
Побързвам да се прибера у дома, където откривам съпруга си. Той съставя известията, с които всеки шериф в Англия ще бъде повикан в Лондон, за да види коронацията на младия крал.
– Зает съм. Какво има? – пита той грубо, когато отварям вратата.
– Ан Невил не си е поръчала рокля за коронацията. Какво ще кажеш за това?
Той си помисля същото, както и аз, съобразявайки бързо, също като мен. Оставя перото и ми прави знак да вляза. Затварям вратата зад гърба си, с лека тръпка на радост, че заговорнича с него.
– Тя никога не действа на своя глава. Съпругът ѝ трябва да ѝ е наредил да не идва – казва той. – Защо би направил това?
Не отговарям. Знам, че разсъждава светкавично.
– Тя няма рокля, следователно не е възможно да идва за коронацията. Той сигурно ѝ е казал да не идва, защото сигурно е решил, че коронация няма да има – казва той тихо. – А всичко това – той сочи към купчините хартия, – всичко това е само за да ни държи заети и да ни заблуди, за да мислим, че коронацията ще се състои.
– Може би я е предупредил да не идва, защото се опасява, че Лондон може да се разбунтува. Може би иска тя да си е на сигурно място у дома.
– Кой би се разбунтувал? Всички искат принцът на Йорк да бъде коронясан. Има само един човек, който би му попречил да стане крал, точно както има само един човек, който би се облагодетелствал от това.
– Самият херцог Ричард Пюстър?
Съпругът ми кимва:
– Какво можем да направим с тази скъпоценна информация? Как ще я използваме?
– Ще кажа на вдовстващата кралица – решавам аз. – Ако смята да събере войските си, би трябвало да го стори сега. По-добре да прибере синовете си, за да не са под грижите на Ричард. А ако успея да убедя кралицата на Йорк да воюва с регента от династията Йорк, тогава има шанс за Ланкастър.