– Но каква е позицията ти?
– Маргарет, оставам верен на онзи, който е най-вероятно да триумфира, а в момента човекът, който има подкрепата на армията на север, който владее Тауър, а законният крал му се покорява и е поверен на него, е Ричард.
Очаквам завръщането на съпруга си от заседанието на съвета, коленичила пред молитвения си стол. Утринният ни разговор ме е разстроил и изплашил, аз се моля коленичила, и си представям Жана, която сигурно толкова много пъти е знаела, че е в опасност, и въпреки това е тръгвала на бой, яхнала белия си кон, със знамето си с лилии, и не е била принудена да води битките си потайно и мълчаливо.
Първоначално си мисля, че това е част от фантазията ми – чувам маршируването на много крака надолу по улицата и звънтенето по калдъръма, когато сто копиеносци забиват пиките си в земята, а по голямата външна врата на лондонската ни къща отеква блъскане.
Вече съм на половината път надолу по стълбите, когато момчето на вратаря изтичва нагоре да каже на прислужничките да ме повикат. Сграбчвам го за ръката:
– Кой е?
– Хората на херцог Ричард – избъбря той. – Носят неговата ливрея, водят господаря, арестували са негова милост, вашия съпруг. Ударен е в лицето, има кръв по дрехата, кърви като прасе...
Избутвам го настрани, тъй като не мога да разбера нищо от думите му, и затичвам надолу към входа на настлания с калдъръм двор, където вратарите разтварят със замах портата и отрядът на херцог Ричард влиза с маршова стъпка, а сред тях виждам съпруга си, който се олюлява, а кръвта шурти от една рана на главата му. Поглежда ме, лицето му е бяло, а очите му – безизразни от шока.
– Лейди Маргарет Станли? – пита началникът на стражата.
Едва успявам да откъсна очи от емблемата с глигана върху ливреята му. Глган с големи бивни, точно както го видя съпругът ми в съня си.
– Аз съм лейди Маргарет – казвам.
– Съпругът ви е под домашен арест, и двамата с него не бива да напускате тази къща. Ще бъдат поставени стражи на всички входове, също и вътре в къщата ви, и край вратите и прозорците на неговите покои. Домакинството ви и нужните ви слуги могат да се занимават с обичайните си задачи, но ще бъдат спирани и претърсвани по моя заповед. Разбирате ли?
– Да – прошепвам.
– Ще претърся къщата за писма и документи – казва той. – Разбирате ли и това?
В моите покои няма нищо, което би уличило в престъпление някой от двама ни. Изгарям всичко опасно веднага след като го прочета, и никога не пазя преписи от собствените си писма. Всичко, което върша за Хенри, си остава между Бог и мен.
– Разбирам. Мога ли да отведа съпруга си в моите покои? Ранен е.
Той се усмихва мрачно:
– Когато влязохме да арестуваме лорд Хейстингс, съпругът ви се шмугна под масата и едва не си отнесе сам главата, набучвайки я на острието на една пика. Изглежда по-лошо, отколкото е в действителност.
– Арестували сте лорд Хейстингс? – питам невярващо. – По какво обвинение?
– Мадам, ние го обезглавихме – казва той кратко. Провира се грубо покрай мен и влиза в собствените ми покои, а хората му се разгръщат в двора ми и заемат позиции, и ние вече сме затворници в собствената си голяма къща.
Станли и аз отиваме в покоите ми, заобиколени от войници с пики, и едва след като виждат, че прозорецът е твърде малък за бягство, те се отдръпват и затварят вратата след нас двамата и ние оставаме сами.
Станли хвърля изцапания си с кръв къс жакет и съсипаната риза на пода, потръпвайки, и сяда на едно столче, разсъблечен до кръста. Наливам кана вода в легена и започвам да промивам порязаното място. Разрезът е плитък и дълъг, повърхностен удар, съвсем не смъртоносен, но само един инч по-ниско, и той е щял да изгуби едното си око.
– Какво става? – прошепвам.
– Ричард пристигна в началото на срещата, за да определи реда на коронацията, цял грейнал в усмивка и помоли епископ Мортън да изпрати да донесат ягоди от градината му, беше много любезен. Започнахме работата по коронацията – разпределението на местата, реда, обичайните неща. Той отново излезе, но докато беше навън, някой сигурно му е донесъл новини или съобщение, и когато се върна, беше съвсем друг човек, с лице, потъмняло от ярост. Отрядът влезе след него, сякаш превземаха укрепление, блъскайки по вратата, с оръжия в готовност. Насочиха се към мен, аз се смъкнах на пода, Мортън отскочи назад, Родърам се сниши зад стола си; отведоха Хейстингс, преди да успее да се защити.