– Но защо? Какво се каза?
– Нищо! Нищо не се каза! Сякаш Ричард просто се отприщи, утвърждавайки властта си. Просто сграбчиха Хейстингс и го отведоха.
– Къде го отведоха? По какво обвинение? Какво казаха?
– Не казаха нищо. Не разбираш. Това не беше арест. Беше нападение. Ричард крещеше като луд, че е омагьосан, че ръката му изневерява, че Хейстингс и кралицата го унищожават чрез магьосничество...
– Какво?
– Дръпна нагоре ръкава си и ни показа ръката си. Ръката, с която държи меча – знаеш колко силна е десницата му. Казва, че тя му изневерява, казва, че тя се сгърчва и съхне.
– Мили Боже, полудял ли е?
Спирам да бърша кръвта; не мога да повярвам на това, което чувам.
– Извлякоха Хейстингс навън. Без нито дума повече. Издърпаха го навън, макар че той риташе и ругаеше и забиваше пети в земята. Наоколо се търкаляха парчета дърво от работите по строежа, те просто хвърлиха на земята един пън, принудиха Хейстингс да коленичи пред него, и му отсякоха главата с един удар.
– Свещеник?
– Нямаше свещеник. Не чуваш ли какво казвам? Беше насилствено отвеждане и убийство. Той нямаше време дори да си каже молитвите. – Станли започва да трепери. – Мили Боже, помислих си, че идват за мен, помислих си, че ще бъда следващият. Беше като в съня. Мирисът на кръв, и мисълта, че няма кой да ме спаси.
– Обезглавиха го пред Тауър?
– Именно, именно.
– Така че ако принцът погледне от прозореца си, чувайки шума, е щял да види как обезглавяват върху някакъв пън най-скъпия приятел на баща му? Човека, когото наричаше "чичо Уилям"?
Станли мълчи, загледан в мен. Тънка струйка кръв се стича по лицето му и той я размазва с опакото на ръката си, при което бузата му почервенява.
– Никой не би могъл да ги спре.
– Принцът ще гледа на Ричард като на свой враг – казвам аз. – Не може да го нарича "лорд-протектор" след това. Ще го смята за чудовище.
Станли поклаща тава:
– Какво ще стане с нас?
Зъбите му започват да тракат. Оставям легена и загръщам раменете му с одеяло.
– Един Господ знае, един Господ знае. Поставени сме под домашен арест за измяна; подозират ни, че заговорничим с кралицата и Хейстингс. Подозират също и твоя приятел Мортън, а са отвели и Родърам. Не знам още колко други. Предполагам, че Ричард ще заграби трона и е арестувал всички, за които смята, че могат да възразят.
– А принцовете?
Той заеква от потрес:
– Не знам. Ричард може просто да ги убие, както уби Хейстингс. Би могъл да нахлуе в убежището и да избие цялото кралско семейство: кралицата, малките момичета, всички. Днес той ни показа, че е способен на всичко. Може би те вече са мъртви?
Новините от външния свят пристигат откъслечно, донасяни от домашните прислужници като клюки от пазара. Ричард заявил, че бракът между кралицата, Елизабет Удвил, и крал Едуард, никога не е бил действителен, тъй като Едуард е бил обвързан чрез предишен договор с друга жена, преди да се ожени тайно за Елизабет. Обявява всичките им деца за незаконородени, а себе си – за единствен наследник на престола от фамилията Йорк. Малодушните членове на Частния съвет, които наблюдават как обезглавеното тяло на Хейстингс бива положено да почива редом до краля, когото той е обичал, не правят нищо, за да защитят своята кралица и своите принцове, но се стига до всеобщо, прибързано и единодушно съгласие, че съществува само един наследник, и това е Ричард.
Ричард и моят родственик Хенри Стафорд, Бъкингамският херцог, почват да разпространяват твърдението, че самият крал Едуард бил незаконороден, извънбрачен син на херцогиня Сесили от някакъв английски стрелец, докато тя била с Йоркския херцог във Франция. Народът чува тези обвинения – какво хората разбират от тях, един Бог знае – но затова пък пристигането на армия от северните графства, предани единствено на Ричард, и жадна за награди е недвусмислен факт; няма как да се отрече, че всички мъже, които биха могли да бъдат верни на принц Едуард, са арестувани или мъртви. Всеки мисли за собствената си безопасност. Никой не изрича мнението си на глас.
За първи път в живота си съм в състояние да мисля с топло чувство за жената, на която служа от близо десет години, за Елизабет Удвил, която беше кралица на Англия и една от най-красивите и обичани кралици, които страната е имала. Никога красива според мен, никога обичана от мен, освен сега, мимолетно, в този миг на пълното ѝ поражение. Представям си я във влажното, слабо осветено убежище в Уестминстър, мисля си, че тя никога няма да триумфира отново, и за първи път в живота си мога да падна на колене и истински да се моля за нея. Всичко, което тя има сега, са дъщерите ѝ; животът, на който се наслаждаваше, вече го няма, а нейният враг държи в ръцете си двамата ѝ малки сина. Представям си я победена и изплашена, овдовяла и измъчвана от страха за синовете си, и за пръв път в живота си мога да почувствам как сърцето ми се изпълва с топлота към нея: една кралица с трагична съдба, отхвърлена не по своя вина. Мога да се моля на нашата Повелителка, Небесната Царица, да подкрепи и утеши своята изгубена, нещастна дъщеря в тези дни на унижението ѝ.