Най-голямото момиче на рода Йорк, принцеса Елизабет, е на възраст за женене и е неомъжена на напредналата възраст от седемнайсет години единствено заради изменчивия късмет на рода си. Докато стоя на колене, молейки се за здравето и безопасността на кралицата, размишлявам за хубавата девойка Елизабет и се питам каква ли съпруга би станала тя на моя син Хенри. Синът на Ланкастър и дъщерята на Йорк заедно биха излекували раните на Англия и биха намерили изход от враждата, продължила две поколения. Ако Ричард умре, след като заеме престола, наследникът му ще бъде дете, и при това – болнаво дете от рода Невил, не по-способно да защити правото си да претендира за трона, отколкото принцовете от фамилията Йорк, и също толкова лесно за премахване, колкото бяха те. Ако синът ми заеме трона след това и се ожени за принцесата на Йорк, хората ще му останат верни като на наследник на Ланкастър и съпруг на наследницата на Йорк.
Изпращам да повикат моя лекар, доктор Луис от Карлиън – човек, който се интересува колкото от медицина, толкова и от съзаклятия. Кралицата го познава като мой лекар, и ще го приеме, знаейки, че е изпратен от мен. Казвам му да ѝ обещае подкрепата ни, да ѝ съобщи, че Бъкингам е готов да бъде убеден да действа срещу херцог Ричард, че синът ми Хенри може да събере армия в Бретан. И му казвам най-вече да се опита да узнае какви са нейните планове, какво ѝ обещават нейните поддръжници. Съпругът ми може и да си мисли, че тя няма надежда, но аз вече веднъж преди съм виждала Елизабет Удвил да излиза от свято убежище, и да заема трона с безгрижна радост, забравяйки напълно за позора, който Бог справедливо ѝ бе изпратил. Казвам на Луис изобщо да не споменава, че съпругът ми е под домашен арест, но да ѝ каже, като загрижен приятел, за убийството на Хейстингс, за внезапно разкрилата се вероятност за осъществяване на амбицията на Ричард, за обявяването на нейните синове за незаконородени, за съсипването на името ѝ. Трябва да ѝ съобщи съчувствено, че нейната кауза е загубена, освен ако не предприеме някакви действия. Трябва да я убедя да събере каквито приятели има, да събере каквато армия може да си позволи, и да поведе войските си срещу Ричард. Ако успея да я насърча да влезе в дълги и кървави сражения, после синът ми ще може да слезе на суша с нови войски и да нападне изтощения победител.
Луис отива при нея в ден, когато тя сигурно има отчаяна нужда от приятел: денят, който беше определен за коронацията на нейния син. Съмнявам се някой да я е предупредил, че той изобщо няма да бъде коронясан. Луис върви по улиците, покрай затворени и залостени прозорци и забелязва, че хората не се застояват в ъглите да разговарят, и после се връща почти незабавно при мен. Носи маската си против чума – издължена конусовидна маска, натъпкана с билки и ароматизирана с масла, която прави профила му ужасяващ, а лицето – нечовешко, призрачно бяло. Сваля я едва когато вече е в стаята ми, а вратата е затворена зад гърба му, и се покланя ниско.
– Тя жадува за помощ – казва той без предисловие. – Отчаяна е; бих казал, че е почти полудяла от отчаяние. – Той прави пауза. – Видях и младата принцеса на Йорк...
– И?
– Беше разстроена. Спохождат я пророчески видения. – Той потръпва леко. – Изплаши ме, а аз съм лекар, който е виждал какво ли не.
Пренебрегвам самохвалството му.
– Как така ви изплаши?
– Яви ми се от тъмнината, с рокля, подгизнала от речната вода, влачеща се зад нея като опашка, сякаш бе наполовина риба. Каза, че реката вече ѝ била съобщила вестта, която се готвех да кажа на майка ѝ – че херцог Ричард е завзел трона с правото на законен наследник, и че младите принцове са обявени за копелета.
– Вече е знаела това? Нима имат шпиони навън? Нямах представа, че тя може да бъде така добре осведомена
– Не беше кралицата: тя не знаеше. Беше девойката, и тя каза, че реката ѝ съобщила. Каза, че реката ѝ съобщила за смърт в семейството, и майката разбра веднага, че става въпрос за брат ѝ Антъни и за сина ѝ, Ричард Грей. Разтвориха широко прозорците, за да слушат как реката тече край тях. Бяха като две водни вещици там вътре. Всеки би се изплашил.