– Тя казва, че Антъни Ривърс е мъртъв?
– И двете изглеждаха сигурни в това.
Прекръствам се. Елизабет Удвил и преди е била обвинявана, че е в съдружие с тъмните сили, но да пророкува, докато се намира в свято убежище, със сигурност е дяволско дело.
– Тя сигурно има шпиони, които работят за нея; сигурно е по-добре подготвена и въоръжена, отколкото си даваме сметка. Но как е могла да получи новини от Уелс преди мен?
– Тя каза и нещо друго.
– Кралицата ли?
– Принцесата. Каза, че била прокълната да стане следващата кралица на Англия и да заеме трона на брат си.
Споглеждаме се със смесица от удивление и неразбиране.
– Сигурен ли сте?
– Беше ужасяващо. Оплака се от амбицията на майка си и каза, че това било проклятие, наложено на семейството, и че тя щяла да бъде принудена да заеме трона на брат си – и че поне това щяло да зарадва майка ѝ, макар че щяло да лиши от наследство брат ѝ.
– Какво може да е имала предвид?
Докторът свива рамене:
– Не обясни. Станала е красиво момиче, но вдъхва страх. Повярвах ѝ. Трябва да призная, че повярвах на всяка дума, която изрече. Сякаш пророк изричаше истини. Вярвам, че по един или друг начин тя ще стане кралица на Англия.
Поемам си леко дъх. Това дотолкова съвпада с молитвите ми, че трябва наистина да е словото Божие, макар и изречено чрез изключително греховен съсъд. Ако Хенри седне на трона и тя се омъжи за него, наистина ще бъде кралица. Как иначе би могло да се осъществи?
– А имаше и още нещо – казва предпазливо Луис. – Когато попитах кралицата какви са плановете ѝ за принцовете в Тауър, Едуард и Ричард, тя каза: "Не е Ричард".
– Какво е казала?
– Каза: "Не е Ричард".
– Какво е имала предвид?
– Точно тогава влезе принцесата, с рокля, цялата измокрена от реката, и знаеше всичко: акламациите за херцога, обезнаследяването на фамилията. После каза, че ще бъде кралица.
– Но попитахте ли кралицата какво иска да каже с това: "Не е Ричард"?
Той поклаща шава – този човек, който е видял всичко, но не е имал разум да зададе единствения ключов въпрос.
– Не помислихте ли, че може да е твърде важно? – изсъсквам му.
– Съжалявам. Влизането на принцесата беше толкова... тя беше неземна. А после майка ѝ каза, че сега за кратко е настъпило засушаване, но пак ще бъдат на върха на вълната. Бяха ужасяващи. Знаете какво казват за потеклото им – че произхождали от водна богиня. Ако бяхте там, щяхте да си помислите, че самата водна богиня се готви да се появи от Темза.
– Да, да – казвам без съчувствие. – Разбирам, че са ви изплашили, но каза ли тя нещо друго? Кралицата каза ли нещо за братята си, които са се измъкнали? Каза ли къде са или какво правят? Двамата разполагат с необходимата власт, за да вдигнат на оръжие половината кралство.
Той поклаща глава:
– Не каза нищо. Но чу съвсем ясно, когато ѝ казах, че сте готова да помогнете на младите принцове да избягат. Тя подготвя нещо, сигурен съм. Планирала го е, преди да разбере, че Ричард смята да завземе трона. Сега сигурно е отчаяна.
Кимвам и му давам знак да ме остави. Веднага се отправям към малкия ни параклис, за да падна на колене. Имам нужда от Божия покой, за да проясня ума си от вихрено препускащите мисли. Това, че принцеса Елизабет знае съдбата си, само потвърждава убеждението ми, че тя ще бъде съпруга на Хенри, а той ще седне на трона. Но фактът, че майка ѝ казва: "Не е Ричард", ме изпълва с дълбоко смущение.
Какво може да има предвид с това: "Не е Ричард"? Този, който е в Тауър, не е синът ѝ Ричард? Или просто иска да каже, че не Ричард, херцог Пюстър, е този, от когото се страхува? Не мога да преценя, а този глупак е трябвало да я попита. Но подозирах нещо такова. Опасявах се от нещо такова. Никога не съм мислила, че ще бъде такава глупачка, че да предаде втори свой син на един враг, който е похитил първия. Познавам я от десет години; тя не е жена, която да не е в състояние да предвиди най-лошото. Членовете на Частния съвет отидоха вкупом да се срещнат с нея и се подредиха пред нея, за да ѝ обяснят, че няма избор, а после си тръгнаха, отвеждайки малкия принц Ричард, воден за ръка от архиепископа. Но аз все си мислех, че тя сигурно се е подготвила за този случай. Знаех си, че тя ще направи нещо, за да изпрати последния си син, останал на свобода, на безопасно място. Всяка жена би го сторила, а тя е решителна и умна, и обожава синовете си. Никога не би ги изложила на риск. Никога не би оставила по-малкия си син да отиде на място, където опасност заплашва по-големия.