Лю прекоси стаята, за да ги посрещне и да ги представи. След кратък и сух поздрав към Улф и мен Дъдли Фрост се обърна към сина си:
— Е, момчето ми, какво става? Внимавай, Калида, чантата ти ще падне. Какво има, господин Улф? Имах намерение да играя бридж днес следобед.
— Господин Улф иска десет хиляди долара — изтърси Лю.
— Чудесно — изръмжа Фрост, — аз също. — Той погледна Улф и заговори бързо: — И за какво, по дяволите, искате тези пари, господин Улф?
Шефът се намръщи, като предусещаше неприятности.
— За да ги внеса в банковата си сметка — отговори съвсем сериозно.
— Не е лошо! И добре казано, господин Улф. Всъщност въпросът ми не заслужаваше друг отговор. Синът ми ни обясни, че ви е наел нещо като пробно за някаква работа в момент на проява на характерна за него глупост. Синът ми е магаре, но вие, предполагам, не възнамерявате да получите десет хиляди долара само защото той е магаре? Надявам се, че не, тъй като двамата с него не разполагаме с толкова пари. А също и снаха ми, нали, Калида? Мислите ли, че е нужно да продължаваме този разговор?
Госпожа Фрост гледаше към Улф и изобщо не обърна внимание на думите на девер си.
— Мисля — изрече тя с приятен плътен глас, — че най-важното е да се обясни на господин Улф, че е направил невярно заключение от думите на Хелън. Но щом Лю сметна за нужно да ни повика тук, може би е редно да попитаме господин Улф какво има да ни каже.
— Съвсем малко, госпожо Фрост — отговори шефът, като я поглеждаше изпод притворените си клепачи. — Вашият племенник ме натовари с мисия и ме принуди да извърша нещо, което противоречи на моите вкусове и навици. Едва започнах работата си, и той ме информира, че разваля договора, и ме попита колко ми дължи. Уведомих го. Той се уплаши и телефонира на баща си.
— Вие искате десет хиляди долара? — попита намръщено тя.
Улф кимна.
— Но, господин Улф… — Жената се поколеба, преди да му се усмихне. — Не съм наясно с вашата професия, но съм сигурна, че това е твърде голяма сума. Това обичайната ви тарифа ли е?
— Ако обичаш — прекъсна я Дъдли Фрост. — Проблемът е ясен, стига да се уточнят някои неща. На първо място, ставаше въпрос за опит. Как господин Улф би могъл да знае дали ще открие или не престъпника, ако не отиде да види на място? След това ще таксуваме времето на господин Улф по двайсет долара на час; следователно Лю му дължи четирийсет долара. Трето, неразумно е да се говори за десет хиляди долара, тъй като ние ги нямаме. Снаха ми няма нито цент, аз го знам най-добре от всички. Дъщеря й — моята племенница — притежава всичко, което е останало от богатството на баща й. ВСИЧКИ, освен нея сме бедни. Синът ми мисли, че успехът му е гарантиран, но и друг път му се е случвало. Съмнявам се, че бихте могли да заведете дело срещу нас, което ще се проточи безкрайно дълго и ще завърши с компромис.
Лю няколко пъти се опита да го прекъсне, но не успя. Накрая се приведе напред и хвана баща си за коляното:
— Изслушай ме за секунда, искаш ли? Не разбираш ли, че господин Улф не обича да отлага нещата! Инспектор Крамър ще дойде в шест часа, за да сравни разкритията си с тези на нашия домакин.
— И какво от това? Не е необходимо да ми мачкаш крака! Кой, по дяволите, е инспектор Крамър?
— Познаваш го много добре! Онзи от криминалния отдел.
— А, да! Този тип! Откъде знаеш, че ще дойде? Кой ти каза?
— Той се обади, преди да говоря с теб. Затова те повиках тук с леля Кали.
Пламъчето, което блесна в очите на Дъдли Фрост, не ми убягна, колкото и бързо да угасна, и аз се запитах дали и Улф го беше забелязал.
— Кой разговаря с инспектор Крамър? Ти ли? — попита той сина си.
Намесих се:
— Не, аз.
— А, вие! — Фрост ми се усмихна широко, с разбиране, погледът му се отклони към Улф и отново се върна към мен. — Струва ми се, че тук действате бързо. Разбирам, че това е бил най-добрият начин да създадете основа за заплахите си и да ме подмамите тук със сина ми. Но е вярно, че…
— Изхвърли го, Арчи — каза шефът.
— Да, сър, с удоволствие.
Станах. Лю изглеждаше притеснен, той също стана. Забелязах, че леля му се задоволи със свиване на веждите.
— Полека, деца! — със смях рече Дъдли Фрост. — Седнете и двамата. Не ви се сърдя за тази малка инсценировка — добави по адрес на шефа. — Това е начин…