— Господин Фрост — прекъсна го Улф, заплашвайки го с пръст, — вие ме оскърбихте сериозно, като намекнахте, че съм инсценирал телефонен разговор, за да впечатля сина ви. Вземете думите си назад или напуснете къщата ми.
— Нека да си кажем, щом искате, че и мен се опитвате да впечатлите — изсумтя Дъдли Фрост.
— Това е още по-лошо, господине.
— Може би тогава снаха ми… Впечатлена ли си, Калида? Трябва да призная, че аз съм. Ето как разбирам създалото се положение. Господин Улф иска десет хиляди долара. Ако не ги получи, има намерение да се свърже с инспектор Крамър — независимо кога и как — и да му довери, че Хелън е признала, че е виждала кутията преди Моли Люк. Разбира се, тя нищо подобно не е признавала, но това няма да попречи на полицията да я подложи на разпит. Има голяма вероятност да се разнесе слухът и от вестниците. Тъй като съм попечител на Хелън, моята отговорност е също толкова голяма, колкото и твоята, Калида, въпреки че ти си й майка. Грешката е твоя, Лю. Огромна грешка. Даде шанс на този Улф. А колко пъти съм ти казвал…
— Моля ви — извика Улф, — накарайте го да млъкне!
Госпожа Фрост повдигна рамене и тъй като Дъдли Фрост продължаваше монолога си, тя стана, мина зад него и се доближи до мен достатъчно, за да ме попита тихо:
— Нямате ли случайно хубаво ирландско уиски?
— Разбира се, че имаме, но мислите ли, че…
— Да, една трета от голяма чаша. С обикновена вода.
Минах в съседната стая и взех бутилката „Олд Коркоран“. Напълних три четвърти от чашата, взех кана с вода и сложих всичко на поднос, който поставих близо до оратора.
— А! Какво е това? — измърмори той. — Къде е бутилката?
Той поднесе чашата към кривия си нос и помириса питието.
— Хм! Хм! Не е лошо! Никой ли няма да пие с мен? Калида? Лю? Не? Тогава за Фростови — живи и мъртви!
Той го глътна, като че ли беше мляко, отпи и малко вода, облегна се назад и с палеца и показалеца започна да приглажда мустаците си. Улф го гледаше, както ястреб гледа пиле.
— Какво означава тази история с инспектор Крамър? — попита спокойно госпожа Фрост.
— Нищо повече от това, което каза вашият племенник — отговори Улф.
— Той ще дойде тук да разговаряте?
— Затова се обади.
— Във връзка със… със смъртта на Моли Лок?
— Така каза.
— Имате ли… — тя се поколеба, — имате ли навик да разговаряте с полицията по случаите на вашите клиенти?
— Имам навик да разговарям с всеки, който би могъл да ми даде някакво сведение. Сега по-накратко. Както отбеляза вашият девер с учудващо благоразумие, случаят е прост. Ще предложа само една възможност. Или господин Лъвлин Фрост ще ми плати веднага сумата, която щях да му поискам, ако бях довел работата докрай — той знаеше, идвайки при мен, че тарифата ми е висока, и ще ме освободи от задължението ми, или ще чака края на разследването ми и съответната фактура. Естествено, работата ми ще бъде значително затруднена, ако семейството му се противопоставя…
— Ние нямаме подобно намерение — изрече тихо госпожа Фрост. — Но очевидно неправилно сте изтълкували думите на дъщеря ми, докато сте я разпитвали, и това ни разгневи. А и ако… ако смятате да сътрудничите с полицията, сам разбирате…
— Разбирам, госпожо Фрост. Бихте искали да сте сигурна, че няма да спомена на инспектор Крамър за погрешното тълкуване на думите на дъщеря ви. Съжалявам, но не мога да ви дам подобно обещание, ако не ми бъде платено веднага или ако не ме уверите и тримата, че желаете да продължа разследването, за което бях нает. Ще добавя, че излишно се вълнувате. Малко вероятно е дъщеря ви да има пръст в убийството на Моли Лок, но ако случайно притежава сведение, което дискретността я принуждава да крие, колкото по-скоро го сподели, толкова по-добре ще бъде за нея, преди полицията да я е заподозряла.
— Дъщеря ми не знае нищо — увери го тя.
— Трябва сам да я попитам.
— Следователно искате да продължите разследването. В противен случай ще кажете на инспектор Крамър…
— Нищо не съм споменал за намеренията си.
— Но искате да продължите.
Улф кимна:
— Или това, или чека ми.
— Слушай, Калида, аз размислих…
Това беше Дъдли Фрост. Той се изправи на стола си, докато Улф поставяше ръце на страничните облегалки на креслото си.
— Защо — продължи Фрост — не повикаме тук Хелън? Този Улф блъфира. Ако не внимаваме, ще се наложи да се лишим от десет хиляди долара от парите на Хелън; като неин попечител аз трябва да попреча на това. Лю е сигурен, че другата седмица ще има парите, но тази песен ми е позната. Единственият начин е…