Готвех се пак да прибегна до бутилката с уиски, тъй като въздействието на първата чаша беше вече отслабнало, но не стана нужда. Улф бутна креслото си назад и стана. Застана пред Лю и заговори достатъчно силно, за да заглуши гласа на другия:
— Напускам ви, слава Богу. Вие ще информирате господин Гудуин за вашето решение.
Той тръгна към вратата и не се спря, когато Дъдли Фрост подвикна след него:
— Ей, вие! Няма да си тръгнете така! Казах ти, Калида, това е блъф. Не трябва да се оставяме да ни сплашат. Вие видяхте как…
— Стига, татко, моля те! Ще ме изслушаш ли?
— Ако искате да разговаряте сами — казах аз, — ще ви оставя за пет минути.
— Благодаря — поклати глава госпожа Фрост, — не мисля, че това ще е необходимо. Лю — добави тя рязко, — ти започна всичко. Ти трябва да продължиш.
Той й отговори. Баща му използва случая, за да се намеси. Аз вече не ги слушах. Настаних се зад бюрото си, сложих лист в пишещата машина и напечатах следния текст, без да забравям датата в началото на текста:
Господин Ниро Улф,
Бъдете така любезен да продължите до ново нареждане разследването във връзка със смъртта на Моли Лок, за което бяхте нает вчера, 30 март 19…
Поставих листа на бюрото на Улф и подадох химикалка на Лю, който се наведе, за да го прочете. Баща му подскочи и го дръпна за ръката:
— Нищо не подписвай! Какво е това? Покажи! Нищо не подписвай, ти казвам!
Лю му подаде листа, той го прочете два пъти, като свъси вежди. Госпожа Фрост протегна ръка, взе листа и го прочете на един дъх.
— Не мисля — каза тя, като ме гледаше в очите, — че племенникът ми трябва да подписва каквото и да било…
— А аз — отговорих й — мисля точно обратното.
Започваше да ми става досадно от тях.
— Има нещо, за което не си давате сметка. Ако господин Улф се почувства освободен от всякакви задължения към своя клиент, той ще съобщи на инспектор Крамър за грешката на госпожица Фрост. Когато Крамър работи цяла седмица върху някой случай, без да постигне резултат, става толкова нервен, че направо си гълта пурите от яд. Разбира се, той няма да измъчва госпожица Фрост, но ще я призове в бюрото си и ще крещи насреща й през цялата нощ. Ако това е, което вие…
— Добре — прекъсна ме Дъдли Фрост. — Синът ми е съгласен господин Улф да продължи. Но няма да подписва нищо, нито тази хартия, нито каквото и да е.
— Напротив, ще подпише. Помислете малко. Вие сте трима, а аз съм сам. Това е лошо в случай, че загубя паметта си… И какво не харесвате на тази бележка? Написал съм „до ново нареждане“.
Лю Фрост погледна леля си, после баща си, накрая мен и се намръщи:
— Ако имах десет хиляди долара в момента, уверявам ви, че…
— Внимавайте — предупредих го. — Химикалката ми цапа. Хайде. Подпишете.
Под свъсените погледи на другите двама той се наведе и надраска подписа си.
5.
— За момент мислех да запиша показанията на Стъбинс пред нотариус — каза инспектор Крамър, като дъвчеше пурата си. — Ниро Улф на два километра от къщи, посред бял ден, с глава на раменете! Веднага си помислих за похищение на държавното съкровище на Съединените щати, за мобилизация на запасняците и за военно положение.
Беше шест часът и четвърт. Улф, успокоен след два часа, прекарани в компанията на орхидеите и на Хорстман, градинаря, начеваше втората си бутилка бира.
— Разбирам ви, сър — изрече мрачно той. — Един ден ще узнаете всичко. За момента спомените ми са все още твърде свежи. Бих предпочел да говорим за друго.
— Добре. Казах си, че сте престанали да бъдете ексцентрикът, когото познавах.
— Разбира се, че не. Освен това кой не е ексцентрик?
— Аз — увери го инспекторът, извади пурата от устата си, огледа я и пак я сложи там. — Аз съм прекалено обикновен, за да бъда ексцентричен. Да вземем за пример случая с Моли Лок. Какво мислите, че открих след осем дни непосилен труд? Открих, че Моли Лок е мъртва. В това няма съмнение. Съдебният лекар е категоричен. Накарах го да си признае!
Улф поклати глава:
— Уви, господин Крамър, аз дори не знам от сигурно място освен от слуховете, че Моли Лок е мъртва. Аз не съм се срещал със съдебния лекар.
— Хайде, хайде! — каза Крамър, като хвърли пурата си.
— За кого работите?