— За господин Лъвлин Фрост.
— А, този ли? Това правите, за да предпазите някого от накисване ли?
— Не. За да разбера кой е убиецът.
— Без майтап? И за колко време го открихте?
Улф се приведе напред, за да налее бира. Крамър продължи:
— Защо Лю Фрост толкова се престарава? Не към него е имала слабост Моли Лок, а към онзи французин — Перен Жебер. Защо Лю Фрост пръска парите си за истината и справедливостта?
Шефът изтри устни.
— Не знам. Нямам нищо за казване. Не притежавам и най-малката…
— Искате да повярвам, че по причина на хигиената сте отишли на Петдесет и втора улица?
— Не, Господ да ме пази! Но нямам и най-малка информация за вас относно смъртта на Моли Лок.
— Добре — каза Крамър и сложи ръка на коляното си. — Фактът, че нямате нищо за мен, не значи, че нямате нищо за вас. Продължавате ли разследването?
— Да.
— Лю Фрост не ви е възложил да сложите параван пред някого?
— Ако добре ви разбирам, и мисля, че ви разбирам — не.
Крамър взе нова пура от джоба си, отхапа края й, запали я и се намести по-удобно във фотьойла.
— Колкото и горделив да сте, Улф, веднъж ми казахте, че аз съм по-добре въоръжен от вас, за да разреша девет от десет случая.
— Така ли съм казал?
— Да. Направих сметка и случаят „Лок“ се пада десетият след този на бандата „Ластик“, нали си спомняте стария Пери. Ваш ред е сега: щастлив съм да ви видя забъркан в кашата, без да има нужда аз да ви бутам в нея. Знам, че не обичате да правите признания дори и на тук присъстващия Гудуин. Но щом отидохте там, може би ще признаете, че ви е ясно как се е случило това?
— Естествено, известни са ми най-очевидните подробности — отговори Улф, като направи знак с глава.
— Добре. Очевидни е най-точната дума. Двете момичета! Разпитах ги десет пъти. Видях всички при Макнейр. Пуснах хора по следите на всички, които са били на ревюто този ден. Използвах половината от хората си, за да проверят в целия град продажбите на кутии от един килограм от „Асортмънт Ройъл Бейли“, а от другата половина — за да проконтролират продажбите на цианкалий. Следих десет-дванайсет граждани, които ми изглеждаха подозрителни. Аз…
— Виждате сам, че сте по-добре въоръжен от мен.
— Използвам това, което имам, и знаете отлично, че не съм лошо ченге. Това не пречи цяла седмица да не мога да разбера дали Моли Лок е била убита с отрова, предназначена за някой друг. Ами ако двете й приятелки заедно са направили удара? Като мизансцен по-добро не би могло да се измисли. Като са знаели, че Моли Лок обича да си прави шеги, трябвало е те само да се погрижат тя да отмъкне кутията. Освен ако просто не са й я подарили, а после разказват каквото си искат. Да, но защо? Не намирам човек, който би имал причина да я убие. Изглежда, че доста си е падала по така наречения Перен Жебер, който от своя страна не можел да я понася…
— Падала? — изрече полугласно Улф с презрителен тон.
— Кротко, шефе — прошепнах аз. — Без истории.
— Този Жебер е бил там през въпросния понеделник — продължи Крамър, — но не виждам в какво бих могъл да го обвиня. Ако наистина Моли е била набелязаната жертва, не виждам никакъв мотив. Тя сигурно наистина е откраднала тази кутия. Но този ден сто души са се намирали там и от тях всеки би могъл да бъде жертвата или престъпникът. Сега ви е съвсем ясно.
Той млъкна и продължи да дъвчи пурата си. Накрая избухна:
— Най-досадното е, че подобни случаи пълнят със седмици вестниците. Клиентелата на Макнейр принадлежи към висшето общество. Жертвата е млада и красива. Двете момичета, които са я видели как умира — също. Всеки път, когато влизам в кабинета на комисаря, го намирам да барабани с пръсти по страничните облегалки на креслото си. Можете да си представите.
— Господин Хомбърт — съгласи се Улф — действително има труден характер. Съжалявам, че нямам какво да ви кажа, господин Крамър, искрено съжалявам.
— Ами аз? Във всеки случай има нещо, което можете да направите за мен: посочете ми коя да е отправна точка. Дори да е погрешна, въпросът е да започна да върша нещо.
— Нека да помисля. — Улф се облегна назад със затворени очи. — Насочили сте се към проблема за мотива. Не виждате никакъв мотив за Моли Лок и твърде много такива за всички останали. Не можете да разкриете кой е купил бонбоните с отрова. Всъщност вие имате отправна точка: използвали ли сте я?
— Какво да съм използвал?
— Единственото нещо, което има със сигурност връзка с убийството — кутията бонбони. Какво направихте по този въпрос?