— Изследвах я, по дяволите!
— Разкажете за това.
— Няма много за разказване — въздъхна Крамър, като мачкаше пепелта от пурата си. — Това е кутия от един килограм. Продава се във всички специализирани магазини. Производителят е „Бейли“ от Филаделфия. Цената е долар и шейсет. Нарича се „Асортмънт Ройъл“ и е смес от захаросани плодове, орехи, шоколад и т.н. Обадих се в къщата „Бейли“, за да попитам дали всичките им кутии са еднакви. Те отговориха, че съдържанието отговаря на типов списък. Купих две кутии, за да проверя. Оказа се вярно. Сравних ги с кутията — предмет на престъплението, и установих, че липсват три бонбона — захаросан ананас, захаросана круша и бадем фуре. Това съвпада с показанията на Телма Мичъл.
— Плодове, орехи, шоколад — повтори Улф. — Без карамел?
— Карамел? — попита Крамър, като отвори широко очи. — Защо карамел?
Не можах да сдържа усмивката си от изненадата на инспектора.
— Без специален мотив — отговори Улф. — Просто защото го предпочитам пред всички останали.
— Не ме баламосвайте! — изръмжа Крамър. — Във всеки случай няма карамел. Жалко, нали?
— Може би. Безинтересно е за мен. Апропо, вестниците писаха ли за тези подробности?
— Не, не съм казал на никого. Надявам се, че умеете да пазите тайна. Това е единственото, до което сме се добрали.
— Отлично. А лабораторията?
— Отлично! Не мислите ли? Изключително ценно сведение! Що се отнася до лабораторията, намериха отрова само в четирите бадема фуре на горния ред. Във всички кутии „Бейли“ на горната редица се намират пет бадема. Моли Лок е изяла единия. Всеки от останалите четири съдържа повече от три дециграма цианкалий.
— Виж ти! Само бадемите ли са отровни?
— Да, и е лесно да се разбере защо. Вкусът и миризмата на цианкалия напомнят тези на бадема, но са по-силни. Химикът каза, че миризмата трябва да е била доста силна, но не достатъчно, за да откаже един любител на бадеми. В кутията тези плодове са потопени във фондан с различни цветове. В него убиецът е пробил малки дупчици, които е напълнил с цианкалий, и след това ги е затворил. Трябва да се гледа много отблизо, за да се забележи нещо.
Крамър повдигна рамене.
— Казвате, че тази кутия е отправна точка. Добре. Аз тръгнах. За да стигна къде?
— Но, господин Крамър, вие не сте тръгнали. Само сте подготвили тръгването си. Може би все още има време. Ако например…
Улф се облегна назад и затвори очи, като мърдаше устни, което при него показваше усилена мисловна дейност.
Крамър гледаше слисано.
Стояхме мълчаливо. Не продължи дълго, слава Богу, в противен случай щеше да се наложи да изляза от кабинета, за да се посмея на воля, до такава степен инспекторът изглеждаше смешен. Не смееше да помръдне и малкия си пръст от страх да не попречи на размишленията на гения. Накрая Улф отвори очи и проговори:
— Господин Крамър, трябва да си опитаме късмета. Можете ли да се срещнете с господин Гудуин утре сутринта при господин Макнейр и да донесете пет кутии от този „Асортмънт Ройъл Бейли“?
— Разбира се. И после?
— После? Ще опитате това… Бележникът ти, Арчи.
Започнах да пиша.
Три часа по-късно, след вечеря, отидох до Бродуей и купих една кутия „Ройъл Бейли“. Седнах зад бюрото си. Разпилях бонбоните пред мен и научих наизуст един код.
6.
На следващата сутрин в сряда, паркирайки колата до тротоара на Петдесет и втора улица, съжалявах заради Улф. Най-голямото му удоволствие щеше да бъде да подготви сцена в кабинета си, пред хора, седнали на края на столовете си; а днешната сцена щеше да се разиграе на километри от него и скъпите му орхидеи. Слязох от колата точно пред сградата на „Бойдън Макнейр“ и тръгнах към входа, където до униформения портиер беше застанал едър здравеняк с червендалесто лице и миниатюрна шапка, нахлупена над челото му. Тъй като се запътих към вратата, той ме спря:
— Извинете, вие призован ли сте? Името ви, моля!
Едновременно с това извади списък от джоба си.
— Аз съм този, който призовава. Разбираш ли? — заявих високомерно.
— Без майтап? Инспекторът каза без журналисти! Хайде! Изчезвай!
Мразя да ме взимат за журналист, но този ден беше още по-неприятно: бях се погрижил да сложа светлокафявия си костюм на райета, бледожълта риза и тъмнозелена шапка.
— Едното ти око е затворено, а с другото не виждаш — изрекох презрително. — Виж ме добре. Аз съм Арчи Гудуин, асистентът на Ниро Улф. Ето ми картата.