Никога не съм бил наясно с внезапните кризи на Улф. Всичко е нормално, случаят върви към своя край, когато изведнъж шефът престава да се интересува от него. Това може да продължи половин ден, две седмици, а понякога и до намирането на някое допълнително сведение. През време на тези кризи той обикновено предлага един от двата начина на поведение: или си ляга и не става от леглото, като се храни само с лучена супа и бира и отказва да се среща с хора, с изключение на мен; или сяда в кухнята, за да експериментира с Фриц необикновени готварски рецепти, чийто резултат опитва на малка масичка.
Тази сутрин беше седнал пред кухненската маса с молив в ръка, а навсякъде беше разпилял листове. Пред него Фриц стоеше прав. Улф говореше:
— … а намирането на паун, достоен за това име — това е друга история. Арчи може да опита на този адрес в Лонг Айланд, но нямам много доверие. Месото на пауна не може да бъде крехко, сочно и ароматно, ако не са взети мерки да се избягват всякакви вълнения от страна на животното. А Лонг Айланд е гнездо на самолети. Гълъбите за ордьовър са добри, но главната трудност е…
„Какво да правя?“ — си казах. Без съмнение бях свидетел на началото на сериозна криза, която ще се отрази в кулинарията.
Доближих се до масата със стиснати зъби. Улф продължи да говори, а Фриц дори не ме погледна.
— Какво става? — попитах. — Ресторант ли ще отваряте?
Те не реагираха.
— Ето моя доклад — продължих. — Четирийсет и пет човека ядоха бонбони и всички умряха в ужасни мъки. Крамър е мъртъв, комисарят е мъртъв. Момичетата също. Аз съм болен.
— Млъкни, Арчи. Колата отвън ли е? Фриц има нужда от някои неща незабавно.
Знаех много добре, че ако тръгна на покупки, няма да мога да спра хода на кризата и нито със сила, нито с увещания щях да постигна резултат. Имах само един шанс. Прехвърлих наум слабостите на шефа и избрах една от тях.
— Слушайте — казах. — Не се опитвам да прекъсна приготовленията ви. Не съм луд. Но…
— … без червени чушки най-вече — продължи Улф. — Но ако намериш малки жълти чушлета в магазина на Съливан Стрийт…
Не смеех да го докосна, но се наведох напред и му изревах в лицето:
— Какво ще кажа на госпожица Фрост, когато дойде в два часа? Имам ли пълномощията да определям срещи, да или не? Това жена ли е, да или не? Естествено, ако учтивостта вече не съществува.
Улф млъкна, сви устни и ме погледна в очите.
— Кой? Коя госпожица Фрост? — попита.
— Госпожица Хелън Фрост. Дъщеря на госпожа Фрост, братовчедка на вашия клиент Лю Фрост, племенница на Дъдли Фрост. Това нищо ли не ви говори?
— Не ти вярвам. Това е лъжа. Клопка.
— Разбира се — изправих се аз. — Когато дойде, ще й кажа, че съм преувеличил правомощията си, като съм й определил среща. Няма да обядвам тук, Фриц.
Излязох от кухнята и отидох в кабинета. Седнах зад бюрото си. Извадих фишовете от джоба, като се питах дали номерът ще мине.
След две минути чух шум от кухнята. Първо Улф отмести стола си назад, а след това се чуха и стъпките му. Зачетох се във фишовете и не го видях да влиза. Той се насочи към бюрото си и седна в креслото. Много внимавах да не вдигна глава.
— Значи така — започна с онзи любезен тон, който предизвиква у мен желание да го набия. — Трябва да провалям плановете си заради каприза на една млада жена, която, да не кажа по-силна дума, е лъжкиня? Ако не да ги проваля, то поне да забавя изпълнението им? Господин Гудуин, чувате ли ме? — избухна той изведнъж.
— Не! — отговорих, без да помръдна.
Настъпи тишина, а след това го чух да въздъхва:
— Добре, Арчи. Разказвай.
Хвана се! За първи път успях да прекратя подобна криза! Но най-Трудното предстоеше и единственият начин беше да се хвана за тънката нишка, която бях забелязал у Макнейр, и да се опитам да я представя на Улф като стоманен кабел.
— Ето — обърнах се към него. — Мисля, че стана.
— Продължавай.
Той ме погледна. Знаех, че не ми вярва и вече си е извадил заключението. Но във всеки случай все още не беше тръгнал обратно към кухнята.
— Крамър е бесен — казах аз решително. — Разбира се, той не знаеше, че аз записвам кой какъв бонбон избира. Вярва, че ние просто се надявахме виновникът да се издаде по някакъв начин. Естествено, нищо подобно не се случи. Следвайки инструкциите ви, наблюдавах ръцете на хората, докато Крамър и Диксън ги гледаха в лицето, и си отбелязах избраните бонбони. Седем от хората взеха бадем фуре. Един от тях взе два.