Улф позвъни за бира.
— И после? — попита.
— От тези седем шест не ми дават повод за подозрение. За седмия не знам. Сигурно е, че е на ръба на нервна криза. Когато му казах да си вземе един бонбон, той се изненада малко като всички останали. Крамър беше постъпил много умно. Беше разпределил хората си така, че никой да не знае какво става в салона, преди сам той да влезе там. Господин Макнейр се държа странно. Подадох му кутията: той се отдръпна леко, както всички други преди него, после я погледна и пръстите му се насочиха право към един бадем, но се поколеба и накрая избра шоколадов бонбон. Без да му дам възможност да се съвземе, му казах да си избере друг. Този път той пипна два други, преди да си вземе бял бадем. Третия път взе дъвчащ, без да се колебае.
Фриц влезе с бира за Улф и с гримаса за мен. Улф отвори една бутилка и си наля:
— Ти си видял всичко, Арчи. Заключението ти?
— Заключението ми е, че Макнейр харесва бадеми, така както вие обичате бира. Признавам си, че е доста несигурно, но вие ме изпратихте там, за да видя дали сред хората има някой, за когото бадемите са различни от другите бонбони. И ако това не е Макнейр, да не се казвам Гудуин.
— Господин Макнейр! Виж ти! — каза Улф, като привършваше първата бутилка бира. — По думите на братовчед й, нашия клиент, госпожица Хелън Фрост му казва чичо Бойд. Знаеш ли, Арчи, че аз самият съм чичо?
Знаех естествено, тъй като аз печатам всеки месец писмата му до Белград. Той затвори очи и престана да се движи. Мисълта му работеше. Във всички случаи и моята не бездействаше. Как ще успея да доведа в два часа Хелън Фрост в кабинета на Улф? Не се надявах много на историята с Макнейр. Това беше единствената примамка. Но срещата в два часа! По дяволите!
Когато шефът затвори очи, за да даде възможност на мисълта си да работи, стана безразличен към външните дразнители. След като се огледах, реших да опитам късмета си. Свих краката си и станах, като внимавах столът ми да не скърца. Погледът ми беше прикован в шефа. С три крачки стигнах до вратата… Тогава бурята избухна:
— Господин Гудуин!
Когато се обръща с господин Гудуин, знам, че раздразнението му е достигнало връхната си точка.
— Къде си тръгнал? — попита ме той.
— Към стаята си — отвърнах и се опитах да се усмихна.
— И защо така предпазливо?
— Аз… ами… Не исках да ви преча, сър.
— Наистина ли? Да ми пречиш? А какво друго правиш от десет години насам? Кой се стреми да проваля личните ми планове, които се опитвам, макар и рядко, да осъществя? — Посочи ме с пръст. — Не отиваш в стаята си. Опитваш се да излезеш крадешком от тази къща и с напразно усилие да скриеш измамата, с която си послужи по отношение на мен. Щеше да намериш Хелън Фрост и да я доведеш тук. Да не си въобразяваш случайно, че не ми стана ясно преди малко в кухнята каква игра играеш? Трябва да ти кажа три неща. Първото е за напомняне: за обяд имаме оризови крокети в желе от френско грозде, гарнирани с цикория и пелин. Второто е за сведение: нямаш време да обядваш тук. Третото е заповед: ще отидеш в къщата на Макнейр, ще намериш госпожица Фрост и ще я доведеш тук в два часа.
— Добре — отвърнах. — Малката Фрост ми се вижда твърдоглава, имам ли картбланш? Да я удуша ли? Или да я завържа?
— Що за приказки, господин Гудуин?
Това беше тон, с който рядко говореше, един вид саркастично оплакване.
— Госпожица Фрост има среща в два часа. Това не би трябвало да представлява трудност. Достатъчно е да си учтив…
Взех шапката си.
7.
На път към центъра на града си мислех, че има съвсем прост начин да насоча Хелън Фрост в посоката, която исках да хване, а аз обичам простите неща.
Не намерих наблизо място за паркиране. Стигнах пеша до къщата на Макнейр. Униформеният портиер се усмихваше на жена, която на отсрещния край на улицата хранеше със захар коня на един полицай.
— Спомняш ли си за мен? — попитах портиера. — Бях тук сутринта.
Като видя, че към него се обръща джентълмен, той се опита да си придаде достойно изражение, но после си спомни, че съм повече или по-малко от полицията, и се отказа.
— Разбира се, че си спомням. Вие подавахте кутията с бонбони.
— Правилно. Сега внимавай. Искам да говоря с госпожица Фрост насаме и дискретно. Тя отиде ли да обядва?