— Искали сте да говорите с мен, госпожице Фрост? — попита учтиво Улф.
— Аз?! — възмути се тя. — Вие сте изпратили този човек да ме доведе.
— Да, така е — въздъхна той. — Накратко, сега, когато сте тук, имате ли нещо да ми кажете?
— Не.
Улф въздъхна отново, облегна се назад и притвори очи.
— На колко години сте? — измърмори най-накрая.
— През май ще стана на двайсет и една.
— Така ли? А в кой ден?
— На седми.
— Наричате господин Макнейр чичо Бойд, ако може да се вярва на братовчед ви. Той чичо ли ви е?
— Съвсем не. Просто така го наричам, това е всичко.
— Отдавна ли го познавате?
— Винаги съм го познавала. Той е стар приятел на майка ми.
— В такъв случай вие трябва да познавате вкусовете му. Например що се отнася до бонбоните. Кой вид предпочита?
Тя пребледня изведнъж, но се съвзе бързо и дори не мигна.
— Това… не знам. Честно.
— Хайде, госпожице Фрост! — рече Улф, без да повишава тон. — Не искам да ми издадете тайна, която само на вас е известна. Бих могъл да задам този въпрос на много хора — приятели на господин Макнейр, прислужниците му, търговците, от които купува бонбони, ако изобщо купува. Ако например той има предпочитания към бадеми фуре, тези хора биха могли да ми го кажат. Имате ли някаква причина да премълчавате отговора?
— Съвсем не — отговори тя все така бледа. — Нямам какво да крия. Господин Макнейр обича много бадеми фуре, това е вярно. Но не съм дошла да разговаряме за предпочитанията на другите към дадени бонбони. Дойдох, за да ви кажа, че грешите напълно, що се отнася до това, което ви разказах вчера.
Цветът се връщаше на лицето й. Това момиче не се предаваше лесно.
— В такъв случай — настоя Улф — сигурно имате нещо, което бихте могли да ми доверите.
— Естествено. Вие ме изненадахте, добре знаете това. Не исках майка ми и чичо ми да идват тук, но братовчед ми Лю се уплаши както обикновено. Той непрекъснато се страхува, че ще ми се случи нещо, като че ли не съм достатъчно голяма, за да се оправям сама?! Накарахте ме да кажа нещо, не знам какво, което ви позволи да твърдите, че…
— Но, госпожице Фрост — прекъсна я Улф, — братовчед ви е напълно прав, що се отнася до вашата самостоятелност. Да се опитаме да спечелим време. Няма да повтарям какво беше казано вчера сутринта. Вие го знаете много добре. Ще се задоволя да ви кажа, че вашите думи и начинът, по който ги произнесохте, затвърдиха у мен убеждението, че ви е било известно съдържанието на кутията, преди госпожица Мичъл да я отвори.
— Това е лъжа! Не съм казала…
— Напротив — прекъсна я сухо Улф. — Нямам намерение да започвам битка с хлапе като вас. Може би се надявате, че вашата физика ще парализира моята интелигентност? Не! Арчи, вземи си машината. Постави лист и за едно копие. Пиши: „Възможни декларации на Хелън Фрост.“
Завъртях стола си и сложих листовете в машината.
— Хайде — казах.
Улф започна да диктува:
— № 1. Признавам, че ми беше известно съдържанието на кутията с бонбони и съм готова да обясня на Ниро Улф искрено и подробно откъде зная това.
№ 2. Засега отказвам да съобщя подробности, но съм готова да отговоря на всички други въпроси на Ниро Улф, като си запазвам правото да не отговарям, когато аз преценя.
№ 3. Признавам, че ми беше известно съдържанието на кутията, но отказвам да продължа разговора.
№ 4. Отричам да съм познавала съдържанието на кутията.
Улф се приведе напред.
— Благодаря, Арчи. Не, копието е за мен, оригиналът е за госпожица Фрост. Прочетете го, госпожице Фрост. Схващате ли разликите? Ето ви химикалка. Още нещо: ще приема подписа ви само за № 1 или № 2. Ако изберете № 3 или № 4, ще бъда принуден да се откажа от задачата, която вашият братовчед ми повери, и незабавно ще взема някои мерки.
Това вече не беше вчерашната богиня. Богините нямат толкова разстроен вид. И въпреки това й бяха нужни само няколко секунди, за да разбере, че нищо няма да постигне, ако продължава да мачка хартията.
— Да се подпиша? — каза тя, като гледаше Улф право в очите. — И дума да не става! Защо? Цялата тази история е скалъпена. Всеки с малко повече опит би могъл да зададе подходящи въпроси, които ще доведат до желаните отговори!
— Госпожице Фрост! Моля ви! Наистина ли смятате да се държите все така абсурдно?