— Естествено, и не виждам какво абсурдно има тук.
— Арчи — подхвърли сухо Улф, — обади се на инспектор Крамър.
— Да, сър.
Набрах номера и помолих да извикат инспектора. За миг се уплаших, че е излязъл — това щеше да бъде фатално за плановете на шефа, които изискваха незабавно действие. Но не, Крамър си беше на мястото, чух гласа му в слушалката:
— Ало! Ало! Гудуин! Имате ли нещо?
— Инспектор Крамър? Изчакайте. Господин Улф иска да разговаря с вас.
Направих знак към Улф, който посегна към своя телефон. Но малката вече беше станала и видът й беше ужасен.
— По изключение — каза й Улф, преди да вдигне слушалката — ви давам право на избор: как предпочитате — господин Гудуин ли да ви заведе в полицията или инспектор Крамър да изпрати кола за вас?
— Не… не… — отвърна тя глухо.
Взе химикалката и подписа № 2. Ръката й трепереше. Улф доближи слушалката до ухото си.
— Господин Крамър? Как сте? Питах се дали сте направили някакъв извод от тазсутрешния сеанс… наистина ли? Не бих казал това. Не, не точно, но насочвам разследването си… Не, нищо за вас в този момент… Това, сър, засяга само мен.
Когато той затвори телефона, Хелън Фрост беше седнала отново и го наблюдаваше с високо вдигната брадичка и стиснати устни. Улф хвърли един поглед към листа, подаде ми го и се настани по-удобно в креслото си, след като позвъни за бира.
— И така, госпожице Фрост. Вие признавате, че притежавате информация, свързана с веществено доказателство, което е изиграло важна роля при извършването на престъпление, информация, която обаче отказвате да споделите с мен. Искам да ви напомня, че не съм поемал ангажимент да пазя в тайна тази декларация. Въпреки това ще го направя до вземане на ново решение. Това не ми помага много. Вие не познавате полицаите. Техен основен принцип е, че не можеш да криеш информация, свързана с убийство, ако не си съучастник. Глупаво е, но нито един полицай няма да отстъпи от това. Ако тези господа знаеха какво подписахте току-що, те щяха да изходят от принципа, че вие сте сложили отровата в бонбоните или поне знаете кой го е направил. Аз няма да се придържам към това правило. Но ще ви попитам вие ли сложихте отрова в бонбоните?
Тук тя се показа на висота. Отговори му съвсем спокойно:
— Не.
— Знаете ли кой го е направил?
— Също не.
— Сгодена ли сте?
— Това не ви засяга.
— За нещастие ще ви задавам въпроси, много от които според вас не ме засягат. Всъщност ви моля да отговорите на въпросите ми, в противен случай ще съобщя за вас в полицията — каза търпеливо Улф. — Сгодена ли сте?
Силите започваха да я напускат. С ръце върху коленете тя изглеждаше по-дребна. Очите й се насълзиха. Като гледаше Улф, тя извика:
— Мръсен дебел нахалник! Вие… вие…
— Знам — каза Улф, като клатеше глава. — Разпитвам жени само когато нямам друг изход, защото се ужасявам от нервни кризи. Избършете си очите.
Тя не помръдна.
— Сгодена ли сте? — запита той за трети път с въздишка.
— Не — задавена от ярост, отговори тя.
— Вие ли купихте диаманта, който носите на пръста си?
— Не.
— Кой ви го подари?
— Господин Макнейр.
— А този, който е инкрустиран на пудриерата ви?
— Господин Макнейр.
— Любопитно. Никога не бих допуснал, че харесвате диаманти.
Улф отвори бутилка бира и си наля. Изпразни чашата си.
— Тази история с диамантите е странна — продължи. — Вие харесвате ли ги наистина?
— Всъщност… Не, не особено.
— Господин Макнейр има ли слабост към диаманти? Има ли навик да раздава скъпоценни камъни наляво и надясно?
— Не, доколкото знам.
— Значи, въпреки че не харесвате такива бижута, вие ги носите от уважение към господин Макнейр. От привързаност към него?
— Нося ги, защото ми доставя удоволствие, това е всичко.
— Чудесно. Вижте, госпожице Фрост, знам съвсем малко за господин Макнейр. Той женен ли е?
— Вдовец е. Той е стар приятел на мама. От много отдавна. Имал е момиченце, с няколко седмици по-голямо от мен. Загубил го е, когато е било на две години. Жена му е починала при раждането. Господин Макнейр е най-прекрасният човек, когото познавам. Той е най-добрият ми приятел.
— И ви подарява диаманти… Извинете, че непрекъснато се връщам към това, но мразя диамантите. Познавате ли някой друг, който обича бадеми?
— Някой друг?