— Освен господин Макнейр.
— Не. Не се сещам поне.
Улф си наля бира и докато чакаше пяната да спадне до необходимото ниво, се загледа в жертвата си със свъсени вежди.
— Знаете ли, госпожице Фрост, че е време някой да поговори сериозно с вас? Вашата гордост ви принуждава да поемате огромна отговорност. Моли Лок умря преди девет дни, като с това осуети плановете на убиеца, който най-вероятно е искал да убие другиго. През това време вие сте крили сведение, което, ако бе използвано компетентно и разумно, щеше да даде резултат, по-ценен от залавянето на престъпника, а именно спасяването на човешки живот, и то на живот, който може би си заслужава! Не мислите ли, че такава отговорност е доста тежка за вашите рамене? Би трябвало да размислите върху това, повярвайте ми!
Той вдигна чашата си и отпи. Хелън Фрост го гледаше мълчаливо.
— Баща ви е починал. Според вашия чичо господин Дъдли Фрост той самият е попечител на богатството ви?
— Да. Баща ми е починал, когато съм била само на няколко месеца. Може да се каже, че никога не съм имала баща. Но…
— Но какво?
— Нищо. Съвсем нищо — поклати глава тя.
— От какво се състои богатството ви?
— От наследството на баща ми.
— Не се съмнявам. Но по-точно?
— Малко повече от два милиона долара, мисля.
— Така ли? Тази сума непокътната ли е?
— Непокътната? И защо да не е?
— Нямам представа. Не се опитвам да се бъркам в семейните ви работи. Чичо ви ми каза вчера, че майка ви няма никакви пари. Следователно само вие наследявате богатството на баща ви?
— Да — отговори тя, като се изчерви леко. — Нямам братя и сестри.
— И това богатство ще ви бъде предадено… Извинете ме. Арчи, ще се обадиш ли?
Телефонът звънеше. Лесно познах спокойния и плътен глас. Аз отговорих с подобаващ тон.
— Майка ви иска да говори с вас — казах, като се обърнах към Хелън.
Станах и й отстъпих моя стол.
— Да, мамо… Да… Не… Знам, но обстоятелствата… Трудно е да се каже сега… Не съм говорила с чичо Бойд, той не се беше прибрал, просто казах на госпожа Леймън къде отивам. Не, мамо, това е смешно, все пак съм достатъчно голяма… Не, невъзможно… Когато си тръгна от тук, ще се прибера направо вкъщи, но нищо не мога да кажа преди това… Не се притеснявай и, за Бога, не ме мисли за нахално дете. Дочуване.
Лицето й беше възвърнало естествения си цвят. Тя се върна на стола си. Улф я гледаше внимателно.
— Никак не обичате да се грижат за вас — прошепна той със симпатия. — Не забравяйте, че финансово и физически заслужавате особено внимание. Що се отнася до характера, според мен сте още в стадия на какавидата. Надявам се, че не ми се сърдите за тези забележки.
— И да ви се сърдя, не би ми послужило за нищо.
— Да се върнем към вашето наследство: предполагам, че ще влезете във владение при пълнолетието си, тоест на седми май?
— И аз мисля така.
— Следователно след по-малко от пет седмици. Два милиона долара. Още една отговорност за вас. Ще продължите ли да работите?
— Не знам.
— Защо работите сега? Нямате финансови проблеми, мисля.
— Не, разбира се. Работя, защото ми харесва. Глупаво е нищо да не правиш. Оказа се, че при чичо Бойд има място, което ми допада.
— Откога… А, пак! Извинете ме.
Пак беше телефонът. Вдигнах слушалката и чух:
— Ало! Ало! Искам да говоря с Ниро Улф!
— Не викайте така! Господин Улф има съвещание. Тук е Гудуин, асистентът му. Кой…
— Обажда се Дъдли Фрост! Не ми пука за съвещанието! Искам да говоря с Улф веднага! Племенницата ми у вас ли е? Дайте ми я! Не, първо Улф. Той ще съжалява…
— Не желая да ги безпокоя. Ако искате да оставите съобщение…
— Настоявам да говоря с Улф!
— Това е невъзможно. Бъдете разумен.
— Ще ви покажа кой трябва да бъде разумен! Кажете на Улф, че аз съм настойник на племенницата ми. Тя е под моя опека. Да не я докосва! Ще уредя да ви арестуват, Улф и вас! Тя е непълнолетна! Ще ви…
— Слушайте, господин Фрост. Напълно съм съгласен с вас. Просто ви предлагам да поверите арестуването на инспектор Крамър, който, така да се каже, е от фамилията. Смятам, че разговорът продължи достатъчно дълго.
Затворих телефона, взех бележника си и промърморих:
— Глупости!
— Братовчед ми ли беше? — попита Хелън Фрост.
— Не, чичо ви. Братовчед ви ще бъде следващият път.
Тя отвори уста да зададе въпрос, но замълча. Улф продължи: