— Щях да ви попитам откога работите?
— Почти от две години. — Тя се наведе към него. — Ще продължите ли още дълго? Опитвате се да ме ядосате.
— Напротив — отговори Улф, като поклащаше глава. — Просто събирам сведения, може би излишни, но това си е моя грижа. В четири часа, след четвърт час, ви каня да посетите с мен оранжерията, която е на горния етаж на къщата. Орхидеите ще ви разсеят. В шест часа ще слезем и ще продължим с този случай, чиято развръзка искам да видя скоро. Имам намерение да поканя господин Макнейр тук тази вечер или утре. В случай, че откаже, господин Гудуин ще отиде при него, за да види какво може да се направи. Обаче трябва да съм сигурен, че утре ще бъдете там. Ще бъдете ли?
— Разбира се. Там съм всеки… О, не! Не и утре. Утре е затворено.
— Затворено? В четвъртък? На втори април?
— Да, на втори април. Именно заради това. Това е годишнината от смъртта на съпругата на господин Макнейр.
— Наистина ли? А също и от раждането на дъщеря му?
— Да. Той… той винаги затваря на тази дата.
— На гробището ли ходи?
— О, не! Жена му е починала в Париж. Господин Макнейр е шотландец. Дошъл е в Америка преди дванайсет години, малко след нашето пристигане, моето и на мама.
— Значи сте прекарали част от детството си в Европа?
— Да. Първите осем години. Родена съм в Париж, но родителите ми са американци. Аз също съм американка — добави, като вдигна глава.
— Имате вид на американка. А господин Макнейр дори след двайсет години продължава да затваря модната къща на втори април в памет на жена си. Това се казва вярност. Вярно е, че е загубил и дъщеря си, когато е била на две години, вие ми го казахте, и е останал съвсем сам. Добре. Вие няма да сте на работа утре.
— Не, но ще бъда с господин Макнейр. Той ме помоли за това преди много време, а аз винаги изпълнявам молбите му. Аз съм почти на същата възраст като неговата дъщеря. Но не си я спомням. Била съм съвсем малка.
— Прекарвате този ден с него, като замествате дъщеря му. Този ден е траурна годишнина. Тъжно. И той ви подарява диаманти. Въпреки това… Известно ви е, мисля, че братовчед ви Лю Фрост иска да напуснете работа?
— Може би, но не ме интересува какво иска той.
— Естествено. Но това ме засяга, тъй като той е мой клиент. Не забравяйте, че той ме нае.
— Не забравям, но ви предупреждавам, че нямам намерение да разговарям с вас за моя братовчед Лю. Намеренията му са добри, сигурна съм.
— Но не обичате много да се грижат за вас.
Улф въздъхна, вдигна чашата си и отпи. Аз почуквах с молива си по бележника и като гледах глезените на госпожица Фрост, си представях останалото.
От мислите ме изтръгна звънецът на входната врата. Първата ми мисъл беше, че Дъдли Фрост, недоволен от разговора по телефона, идва, за да му изправя носа.
Не беше циклонът, а само бризът, синът му. Фриц го представи и след знак, даден от Улф, го покани да влезе. Лю Фрост не беше сам. Пред него вървеше дребен шишко с розово лице и живи очички. Като влезе в кабинета, Лю се отдели от придружителя си и се приближи до братовчедка си.
— Хелън! Ти не трябваше…
— Моля те, Лю! Ще ми кажеш ли за какво си дошъл? А и ако аз самата съм тук, грешката е твоя. А вие, Бени? — добави тя към новодошлия.
Лю Фрост се обърна към Улф като боксьор в края на първия рунд.
— Каква игра играете? — извика. — Да не мислите, че ще се хванем на въдицата? Ами ако ви измъкна от креслото, мръсен…
— Не така, Лю — намеси се малкият шишко, като хвана авторитетно ръката му. — Успокой се. Представи ни.
Нашият клиент направи видимо усилие, за да се въздържи.
— Но, Бен… Добре, добре. Това е Ниро Улф. Представям ви господин Бенджамин Лийч, моя адвокат.
— Как сте, господин Лийч — каза Улф, като наклони глава.
— Господин Фрост, не намирате ли, че само усложнявате нещата? Първо ме наемате да свърша някаква работа, а после, ако съдя по поведението ви, плащате на господин Лийч, за да ми попречи. Ако продължавате по този начин…
— Не става въпрос да ви преча — прекъсна го адвокатът с достойнство. — Вижте, господин Улф, аз съм стар приятел на Лю. Той лесно се пали. Той ми говори за този случай и за… особените обстоятелства. Помислих си, че ще е добре ние с него да присъстваме на всички срещи, които ще имате с госпожица Фрост.
Не мислите ли и вие така? Двама от едната страна и двама от другата.
Последните думи той изрече с подкупваща усмивка, на която Улф отговори с гримаса.