— Говорите така, сякаш сме две неприятелски армии на бойното поле. Не ви каня да седнете, защото присъствието ви ми е неприятно… Какво има, Фриц?
Фриц влезе и се приближи до Улф със сребърен поднос.
— Не е този, когото очаквах — промърмори Улф, след като прочете визитната картичка. — Да влезе.
Фриц се поклони и излезе. Адвокатът и Лю се обърнаха към вратата, а Хелън Фрост не помръдна. Новопристигналият влезе. При вида на тънкия му нос, пригладените му коси и тъмните очи си помислих: „Пак неприятности!“
— От тук, господин Жебер — казах, като станах.
Лю Фрост пристъпи напред.
— Вие! — възкликна той. — Какво, по дяволите, търсите тук?
— Господин Фрост! — предупреди го шефът. — Намирате се в моя дом!
Адвокатът хвана за ръка нашия клиент (и неговия) и повече не го пусна. Перен Жебер не им обърна внимание, а се поклони пред Улф и след това пред Хелън Фрост.
— За Бога, Перен, защо сте дошли? — попита Хелън.
— За да ви заведа вкъщи.
Той се обърна, впи поглед в Улф и каза:
— Разрешете, сър, да придружа госпожица Фрост до дома й.
— Как? — прошепна Улф. — Официално? Насила? Напук и против всички?
— Ами — усмихна се Жебер, — полуофициално, ако искате. Госпожица Фрост и аз сме… как да ви обясня… почти сгодени.
— Перен! Това не е вярно! Забраних ви да говорите така!
— Казах почти, Хелън.
— Стига вече. Не го казвайте повече. Защо дойдохте?
— Честно казано, идеята беше на майка ви.
— Наистина ли? — възкликна Хелън Фрост, раздразнена от тази тълпа благородни рицари. — Предполагам, че и на теб тя ти е предложила, Лю? А вие, Бени?
— Хайде, Хелън — започна убедително адвокатът. — Не си го изкарвайте на мен. Дойдох, защото това ми се виждаше най-доброто, което мога да направя, след като Лю ме осведоми за положението.
Телефонът иззвъня и аз вдигнах слушалката. Когато разбрах кой се обажда, станах дискретен. Избягвах да произнасям имена и заговорих тихо. Струваше ми се, че най-после сме успели. Казах на събеседника си да изчака, надрасках на един лист: „Господин Макнейр иска да ви види“ и го подадох на Улф.
— Благодаря, Арчи — каза шефът, като прибра листа в джоба си. — Това ми харесва. Помолете господин Браун да се обади след четвърт час.
Не беше лесно. Макнейр бързаше и не искаше да чака. Другите мълчаха. Наложи се да говоря спокойно, но строго. Това даде резултат.
Улф беше започнал приготовленията си за ставане от креслото: първо го избута назад от масата, след това сложи ръце върху страничните облегалки, а накрая повдигна бавно планината от плът. След като се изправи, той изгледа аудиторията и изрече с възможно най-резкия си тон:
— Господа, часът е четири. Налага се да ви напусна. Госпожица Фрост прие поканата ми да посети оранжерията. Тя е… С нея сключихме малък договор. Ще добавя, че тъй като не съм безразличен, огорчен съм от начина, по който нахлухте в дома ми. Приканвам ви да се оттеглите. Разбира се, госпожица Фрост е свободна да ви придружи, ако желае.
Тишина.
— Ще дойда да видя орхидеите — каза тя.
Всички заговориха едновременно. Приготвих се да реша нещата в случай на сблъсък. Лю се откъсна от телохранителя си и тръгна към братовчедка си.
— Млъкни, Лю! Достатъчно съм голяма, за да знам какво правя! Стой мирен!
Тя излезе с Улф. Адвокатът опипваше малкия си розов нос. Перен Жебер пъхна ръце в джобовете си и се загледа в тавана. Лю тръгна към изхода по следите на любителите на орхидеи, но шумът от асансьора, който ги отнасяше към оранжерията, достигна до нас.
— Това е всичко за момента — съобщих аз. — Не обичам кавгите. Действат зле на нервите ми.
— Ела, Лю — каза шишкото. — Отиваме у нас.
Перен Жебер се реши пръв. Лю го стрелна с поглед, когато той мина покрай него. Лийч го последва, като дърпаше приятеля си. Отворих им входната врата. Те тръгнаха към улицата. Жебер се качи в красива малка кола, паркирана точно зад моята. Той потегли. Затворих вратата и се върнах в кабинета.
Вдигнах вътрешния телефон и позвъних в оранжерията. След двайсет секунди Улф се обади.
— Долу е спокойно — заявих. — Вече се диша.
— Отлично. Госпожица Фрост е в централното помещение и се възхищава на орхидеите. Или поне така изглежда. Когато Макнейр се обади, кажи му да дойде в шест часа. Ако настоява за по-рано, нека да дойде. Занимавай го. Предупреди ме, когато пристигне, и затвори вратата на кабинета. В шест часа, ако той вече е дошъл, ще изпратя госпожица Фрост вкъщи.