— Добре.
Седнах в очакване на позвъняването на Макнейр, като сравнявах мислено силата на привличане, която притежаваха една изпаднала в беда красавица и два милиона долара. Заключението ми беше, че отговорите биха били разнообразни в зависимост от това, дали имаш романтична душа.
8.
Същия ден в шест часа следобед пишех на машина. Радиото беше включено и заедно вдигахме голям шум. Бойдън Макнейр, облегнал лакът на коляното, и глава, подпряна на ръката, беше седнал близо до бюрото ми.
Той беше тук от близо час. Беше разиграл сцена по телефона, като се кълнеше във всички дяволи, че няма да чака до шест часа. Накрая пристигна към пет часа и след кратки възражения седна в креслото. Кутията с аспирин на два пъти излезе от джоба му. Донесох му вода и му предложих да го смени с фенацетин, но той ми отказа.
Концертът на радиото и пишещата ми машина имаше за цел да прикрие шума от гласовете в коридора, когато Улф щеше да изпраща гостенката ни до таксито, поръчано от Фриц. Естествено, и аз нищо не чувах, затова не изпусках от поглед вратата на кабинета, без да преставам да пиша. Накрая тя се отвори и Улф влезе. Като видя моите приготовления, той ми кимна и се запъти към креслото си, където седна преди още нашият посетител да е забелязал присъствието му. Спрях радиото. Макнейр вдигна глава, видя Улф и се огледа наоколо.
— Къде е госпожица Фрост? — каза той, като стана.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, господин Макнейр — отговори шефът. — Госпожица Фрост се прибра вкъщи.
— Как вкъщи? Кой я заведе? Жебер и Лю бяха тук…
— Бяха, това е съвсем вярно — въздъхна Улф. — Тази стая беше пълна с идиоти днес следобед и не бих могъл да ви обясня, сър, колко високо оценявам значително по-спокойната атмосфера в момента. Това е щастливо отклонение. Настаних госпожица Фрост в такси, което ще я отведе направо вкъщи.
— Но аз бях тук! Знаехте, че искам да я видя! Какъв нов номер…
— Наистина знам, че искахте да я видите. Но аз не го исках. Ще добавя, че като изключим опасността от инцидент по пътя, тя е в безопасност. Това е номер, номер в мой стил. Имам право на такива номера. Вие също не се лишавате от това свое право, струва ми се. От деня, в който Моли Лок беше убита, непрекъснато лъжете хладнокръвно. Какво ще кажете, сър? Отговорете.
Макнейр на два пъти отвори уста, но не произнесе нито звук. Погледна към Улф, после седна. Капки пот блестяха по челото му. Накрая студено изрече:
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Хайде де! — Улф го прикова с поглед. — Говоря за кутията с бонбони. Знам откъде госпожица Фрост познава съдържанието й. Наясно съм, че вие също сте го знаели. Още от началото сте притежавали съдбоносни сведения, които умишлено сте скрили от полицията. Не се преструвайте на невинен, господин Макнейр. Имам декларация, подписана от Хелън Фрост, тя нямаше друг избор. Ако съобщя това, което знам, тази нощ ще спите в ареста. За момента мълча, защото искам да получа хонорара си, а ако ви арестуват, няма да мога да разговарям с вас. Оказвам ви честта да ви смятам за нелишен от интелигентност. Ако вие сте сложили отровата в бонбоните, съветвам ви да не казвате нищо, да напуснете тази къща и да се пазите от мен. В противен случай бихте могли да го кажете, това и всичко останало, без да се опитвате да хитрувате. Време е да приключим.
Макнейр не помръдна. Изведнъж видях как рамото му затрепери като от спазъм, докато пръстите на лявата му ръка се свиваха конвулсивно върху облегалката на креслото. Той забеляза това и ги стисна с дясната ръка, но рамото му продължи да трепери. Този човек беше на края на силите си. Той се огледа наоколо и забеляза празната чаша върху бюрото на Улф. Попита, като че молеше за огромна услуга:
— Мога ли да получа още малко вода?
Донесох му пълна чаша. Тъй като той не протегна ръка да я вземе, оставих я на бюрото. Той дори не я забеляза. Прошепна на себе си:
— Трябва да взема решение. Мислех дори, че съм взел вече, но не очаквах подобно нещо.
— Ако бяхте достатъчно умен — отбеляза Улф, — щяхте да действате, преди да сте принуден да го направите.
Макнейр взе кърпата и изтри лицето си.
— Умен? — повтори. — Не, за съжаление не съм. Дори съм най-големият глупак, който някога се е раждал. Просто провалих живота си. Но няма смисъл да казвате на полицията това, което знаете, господин Улф. Аз не съм сложил отрова в този бонбон.
— Продължавайте — подкани го Улф.