— Ще го направя. Не се сърдя на Хелън, че е проговорила, след като така умело сте я вкарали в клопката вчера. Разбирам причините, поради които ви се сърди, но не ги споделям. Във всеки случай, каквото и да ви е казала, знам, че е истина. — Той повдигна глава, за да погледне Улф в очите. — Не съм сложил отрова в бонбоните. Когато се качих в кабинета си през онзи ден към обяд, кутията беше на бюрото ми. Отворих я и погледнах вътре, но не взех нищо заради мигрената си. Когато Хелън влезе малко по-късно, й предложих. Слава Богу, и тя не взе бонбон, защото нямаше карамел. Оставих кутията на бюрото си и слязох долу. Моли я е видяла и я е взела.
Той млъкна и отново изтри челото си.
— Какво направихте с хартията и панделката от опаковката? — попита шефът.
— Нямаше такива. Кутията не беше опакована.
— Кой я е сложил на бюрото ви?
— Не знам. Двайсет и пет или трийсет души минаха от там преди единайсет и трийсет часа, за да видят няколко модела, които не бяха включени в колекцията.
— Според вас кой би могъл да я остави?
— Нямам никаква представа.
— Кой според вас би искал да ви убие?
— Никой. Затова съм сигурен, че ударът е бил предназначен за друг и кутията е попаднала там по погрешка. Освен това няма причина да се предполага…
— Аз не предполагам — заяви Улф с презрителна гримаса. — Когато казвате, че не сте умен, несъмнено сте прав. Помислете върху това, което ми казахте: намирате кутията върху бюрото си, не подозирате никого, не мислите, че вие сте били набелязаната жертва, не знаете за кого е била предназначена отровата и въпреки всичко криете грижливо от полицията този факт! Никога не съм чувал по-голяма глупост. Дори дете ще ви се изсмее.
Той въздъхна дълбоко.
— Ще ми трябва бира — каза. — Предполагам, че ще ми е нужно огромно търпение. Искате ли бира, сър?
Макнейр отказа.
— Аз съм шотландец, господин Улф — заговори спокойно. — Признавам, че съм непоследователен. Освен това съм слаб човек, но вие сигурно знаете колко упорит може да бъде един слаб човек. Това, което току-що казах за кутията с бонбони, ще го твърдя до смъртта си.
— Това е добре — каза Улф, като го гледаше внимателно. — Търпението ми ще бъде безгранично. Но вие не си давате сметка, че аз трябва да направя доклад до полицията. Дължа го на господин Крамър, тъй като приех помощта му. Ако продължавате да поддържате тази басня, ще ви обвинят, ще ви тормозят. Ще ви заведат в неудобен кабинет, за да ви разпитват без почивка. Накратко, ще засегнат вашето достойнство, вашата работа и вашето храносмилане. В крайна сметка с малко повече упорство и късмет ще намерят начин да ви закарат на електрическия стол.
— Знам много добре какво правя! Аз съм изморен, изконсумиран, изгубен може би, но луд не съм! Мислите, че ще ме накарате да призная нещо, като сте довели Хелън тук, но знайте, че поведението ми във всички случаи щеше да бъде същото. Ако действам по този начин, то е защото не искам да ме смятате за по-глупав, отколкото съм. Напротив, бих искал мнението ви за мен да е възможно най-доброто при дадените обстоятелства, защото имам намерение да ви помоля за голяма услуга. Дойдох, за да видя Хелън, вярно е, но също и за друго. Накратко казано, искам да приемете част от моето наследство.
За да успееш да учудиш шефа, трябва да станеш много рано. Но този път направо му спря дъхът. На мен също, признавам. Макнейр изрече това с такъв тон, сякаш молеше Улф да спре радиатора. Започнах да го гледам с изключително внимание.
— Това, което искам да ви завещая — продължи той, — е един малък предмет и една голяма отговорност. Учудващо е, че за това се обръщам към вас. Живея в Ню Йорк от двайсет години и едва вчера си дадох сметка, че нямам нито един приятел, на когото бих могъл да се доверя за толкова важно нещо. Както и да е, днес трябваше да дам на моя нотариус едно име и дадох вашето. Изненадващо е, повтарям, защото съм ви виждал само веднъж, вчера сутринта, и то за няколко минути. Но вие ми се сторихте човек, който… от когото ще имам нужда, ако умра. Трябва ми някой с глава на раменете, който не се плаши лесно и който е много честен. Сред моите познати няма човек, който да отговаря на тези условия. Следователно, тъй като трябваше да избера и да избера днес, дадох вашето име.
Макнейр пристъпи напред и се опря с две ръце на бюрото на Улф.
— Предвидил съм заплащане на вашите разходи. За вас това ще е само една мисия в повече, но за мен, ако умра, това ще означава всичко, абсолютно всичко. Разбира се, не мога да мина без вашето съгласие, затова ви моля да го дадете и всичко ще бъде наред. Той пак се разтрепери и се хвана по-здраво за бюрото.