Той млъкна и подпря главата си с ръка.
— Фенацетин? — предложих аз.
— Не — отказа той. Взе кутийката с аспирин от джоба си и глътна две хапчета. — Имате право — обърна се към Улф. — Ще се чувствам много по-добре, след като ви разкажа всичко. От много години имам угризения.
Улф кимна:
— Казахте, че Дъдли Фрост цяла нощ е пил?
— Да, но това е без значение. Във всеки случай Едуин и Калида се ожениха. Малко след това Дъдли се върна в Америка, където го очакваше синът му. Жена му беше починала при раждане като моята шест години преди това. Едуин постъпи в британската авиация и го убиха по време на акция. По това време бях напуснал Париж. Нямах пари. Отидох в Испания с малката си дъщеричка…
Макнейр млъкна. Вдигнах очи от бележника си. Той се приведе, притиснал с ръце корема си. Изражението му показваше, че в момента страда от нещо, различно от мигрена.
Гласът на Улф изплющя като камшик:
— Арчи! Дръж го!
Скочих към Макнейр, но не успях да го хвана, защото той потрепери и се изправи на крака, залитайки.
— Господи! — извика, като се подпря с две ръце на бюрото на Улф при опит да се задържи прав.
Обхвана го нова конвулсия и той прошепна на Улф:
— Червената кутия… номерът… Боже мой! Дай ми сила!
След това въздъхна и падна.
Аз го придържах, но го оставих на земята, защото знаех, че е мъртъв. Клекнах до него и след миг пред очите ми се появиха обувките на Улф.
— Диша ли?
— Не, сър.
— Обади се на доктор Волмър — заповяда шефът. — Обади се и на инспектор Крамър. Но най-напред бръкни в джоба му и ми подай кутийката с аспирин.
Като вървях към телефона, зад мен чух шепот:
— Сбърках! Смъртта наистина го настигна тук. Какъв глупак съм!
9.
На следващата сутрин, четвъртък, втори април, седях зад бюрото си и пишех чековете, които Улф щеше да подпише, докато очакваше посещението на Крамър.
Макнейр наистина беше мъртъв, когато доктор Волмър пристигна, и все така мъртъв малко по-късно, когато Крамър и ченгетата му се появиха. След това дойде съдебният лекар за обичайните констатации и трупът „пое пътя към моргата за извършване на аутопсия“, както пише във вестниците. Улф разказа на Крамър как протече срещата, но отказа да му даде копие от стенографските ми бележки. Кутийката с аспирин, която съдържаше още четиринайсет хапчета от общо петдесет, беше предадена на инспектора. Всичко това отне доста време и след като мина осем часът, Улф непрекъснато подканяше Крамър да побърза, тъй като вечерята чакаше.
Трябва да призная, че шефът беше сломен. Да види как пред очите му се извършва убийство, в неговия кабинет, беше вече достатъчно, за да го разстрои. А да си спомня, че само десет минути преди смъртта на Макнейр той го беше уверил, че убиецът няма да го достигне тук, това преминаваше всички граници. Добре го разбирах.
Крамър влезе в момента, в който слагах последния чек в плик. Намигна ми, седна, изтръска пепелта от пурата си и заговори приятелски:
— Досега, Улф, съм идвал тук по хиляди поводи. Но за първи път днес, тръгвайки към вас, отивам на местопрестъпление. Мисля, че даже съм седнал на… нали точно на този стол…
— Не се сърдете, шефе — казах аз. — На това той му вика хумор.
— Знам — въздъхна Улф. — Продължавайте, инспекторе, ще изпия до дъно горчивата чаша.
— Стига вече шеги — каза Крамър. — Хайде да поговорим за това убийство. Имате ли идея?
— Не — отвърна мрачно Улф. — Носите ли документите на Макнейр? — попита той с поглед, прикован в чантата на полицая.
— Нищо интересно — отвърна Крамър с гримаса. — Приех вашата гледна точка, тоест че Фростови несъмнено са замесени. Сега се ровим в техния живот и този на тъй наречения Жебер. Но има две други хипотези, които не съм отхвърлил. Първо, самоубийство. Второ, тази графиня фон Рауц-Дайчен, която напоследък доста често са виждали с Макнейр. Би могло…
— Абсурд! — избухна Улф. — Моля за извинение, господин Крамър, но нямам настроение за шеги. Продължавайте, моля ви.
— Добре, добре! — изръмжа полицаят. — Шега или не, изпратил съм двама души по петите на графинята. Да поговорим сега за кутията с аспирин. Остават четиринайсет таблетки. От тях дванайсет са съвсем обикновен аспирин. Другите две са цианкалий в чисто състояние, покрит с тънък слой аспирин. Убиецът е счукал няколко хапчета аспирин, за да покрие цианкалия. Това е направено много умело, за да не се усети странният вкус през няколкото секунди, необходими за преглъщането на хапчето. Така казват в лабораторията.