Выбрать главу

— И въпреки това говорите за самоубийство — прошепна Улф.

— Просто хипотеза, казах ви. Първите резултати от аутопсията потвърждават, че наистина става въпрос за цианкалий, но не може да се твърди със сигурност, че двете хапчета, които Макнейр е погълнал, са били отровни, защото тази отрова се изпарява при допира с вода. Всеки може да е сложил хапчетата в кутията. Още повече, че от седмица Макнейр е гълтал хапчетата аспирин като бонбони. Винаги е имал под ръка аспирин или върху бюрото си, или в едно от чекмеджетата му. Тъй като в бюрото му не намерихме нищо, следва, че вчера, излизайки от там, е отнесъл аспирина в джоба си. Взимал е около дванайсет таблетки на ден и може да се предполага, че от три дни взима аспирин от тази кутия. А през тези три дни през бюрото му са минали доста хора. Между тях, разбира се, Фростови и Жебер. Във връзка с последния миналата нощ пратих телеграма в Париж и тази сутрин получих отговора. Участвал е в някаква политическа организация, но вече повече от три години е в Ню Йорк. Първите сведения за него са съвсем общи. Б. И. И. П. Така казват и от Париж.

— Б. И. И. П? — повтори Улф.

— Полицейски жаргон — му обясних. — „Без известни източници за препитание“.

Улф въздъхна.

— Правим всичко, което е необходимо в подобни случаи — продължи инспекторът. — Вземаме отпечатъци от кутията, от чекмеджетата на бюрото на Макнейр, проследяваме продажбите на цианкалия и т.н.

— Знам — прекъсна го шефът. — Пфу! Не и с този убиец, господин Крамър. Намерете нещо друго.

— Ще намеря. Освен ако не сте вие — каза Крамър, хвърли пурата си и тутакси я замести с нова. — За момента само ви разказвам. Открихме, че вчера Макнейр е поискал от нотариуса си да разбере дали Дъдли Фрост, попечител на имуществото на племенницата си Хелън, не е похарчил част от него. Помолил го е да работи бързо. Припомнил му е, че Едуин Фрост оставил жена си без никакви средства, тъй като завещал цялото си състояние на дъщеря си. Но попечителството на парите поверил на брат си Дъдли, и то по такъв начин, че никой, дори и Хелън, да не може да му търси сметка. Това говори ли ви нещо? Ако предположим, че Дъдли Фрост е похарчил един-два милиона, за какво му е да убива Макнейр?

— Не знам. Чаша бира?

— Не. Благодаря.

Крамър дръпна от пурата си и се загледа в листовете, които носеше.

— Ето все пак нещо, което би могло да ви заинтересува — продължи той. — Нотариусът на Макнейр е доста общителен човек. Обясних му, че убийството е сериозно нещо. Той ми каза, че вчера Макнейр е изготвил завещанието си, и ми позволи да взема копие от него. Вашето име го има там черно на бяло.

— Без моето съгласие — уточни Улф, като си наля бира. — Господин Макнейр не ми е клиент.

— Станал е такъв — изръмжа полицаят. — Няма да откажете услуга на един мъртвец все пак! Като изключим някои незначителни дарения, той завещава всичко на сестра си, Изабел Макнейр, която живее в селцето Кемфърд в Шотландия. А, ето го! Параграф шести ви посочва като изпълнител на завещанието. Следващият параграф гласи:

„7. На Ниро Улф, № 918, Западна трийсет и пета улица, Ню Йорк, завещавам червената си кожена кутия и това, което тя съдържа. Уведомих го за мястото, където тя се намира. Съдържанието на кутията да се смята за негова лична собственост, с която той да разполага както намери за добре. Всеки хонорар, който той ще поиска за съответната услуга, при условие че сумата е разумна, да му бъде изплатен незабавно от пасива на имуществото ми.“

— А сега? — задави се Крамър от дима на пурата си. — Той клиент ли ви е? Или ще бъде, след като завещанието бъде прочетено официално?

— Не съм дал съгласието си — поклати глава Улф. — Това завещание е типично за шотландец. Когато господин Макнейр го е диктувал, е бил луд от притеснения, отчаян, но това не му е попречило да уточни „… при условие, че сумата е разумна…“. И освен това ми завещава игла в копа сено. Къде е червената кутия?

— И аз това се питам — отговори спокойно инспекторът, като го гледаше право в очите.

— Какво означава този тон, сър? Какво се питате?

— Питам се къде е червената кутия. Какво учудващо има? Обзалагам се, че съдържанието й ще ни даде отговора на загадката.

Очите му обиколиха стаята и се спряха пак на Улф.