— Не мисля — продължи той, — че кутията е в този кабинет, например в сейфа или в някое от чекмеджетата на бюрото на Гудуин. Не би ли погледнал, Гудуин?
— Няма смисъл — отговорих му, — скрих я в обувката си.
— Господин Крамър — настоя Улф, — казах ви вчера къде спря разговорът с господин Макнейр. Да не би да имате нахалството да подозирате, че…
— Един момент — прекъсна го сухо инспекторът. — И без големи думи, ако обичате. Нахалство по-скоро бих взел назаем от вас. Вашият протест за засегната невинност ми е добре познат. Да ви припомня ли какво пише Макнейр в завещанието си? „Уведомих го за мястото, където тя се намира.“ Минало свършено! Вярно ли е? О, разбира се, вие ми разказахте за срещата си с Макнейр вчера, но защо той пише в минало време? Знам, че говоря високо, но този път не държа да остана на тротоара, докато сцената се разиграва вътре. Няма нито закон, нито правило, които биха ви позволили да скриете тази червена кутия и съдържанието й. Трябва да си заслужите хонорара? Добре, съгласен съм с вас. Но аз съм началник на Криминалния отдел и ми омръзна да гледам как си играете на ясновидец със свидетелските показания, фактите, веществените доказателства и всичко, което ви е под ръка! Не! И въпрос не може да става! Не и този път. Стига вече.
— Като свършите, предупредете ме — спокойно изрече Улф.
— Няма да е скоро!
— О, напротив. Вие определено нямате късмет, господин Крамър. Признавам, че понякога съм използвал по отношение на вас двусмислици и съм увъртал, но никога не сте чували от устата ми лъжа! Опровергайте ме, ако можете! Сега ви декларирам, че никога не съм виждал тази червена кутия, че не знам къде се намира и нямам никаква представа за нейното съдържание. Моля да говорите по-тихо.
Инспекторът слушаше с отворена уста. Няколко мига стоя мълчаливо, после бавно се приближи до бюрото на Улф, подпря се с две ръце на него и каза глухо:
— Това вярно ли е? Давате ли ми думата си?
— Вярно е.
— Не знаете къде е тази кутия? Не знаете какво съдържа?
— Не знам.
— Защо Макнейр пише в завещанието си, че ви е казал?
— Имал е намерение да го стори. Просто е изпреварил събитието.
— Значи нищо не ви е казал.
Пепелта от пурата на Крамър падна на килима, без той да забележи. Въздъхна, преглътна една ругатня и се отпусна на стола.
— Сега се подредих — изрече съкрушено. — Толкова съм свикнал с вашите фокуси, та бих се обзаложил, че решението на тази заплетена история се намира в червената кутия и тя е у вас или поне знаете къде се намира. Вие ми казвате „не“ по втората точка. Добре, вярвам ви. А по първата?
— По първата мисля като вас. Има големи шансове, ако намерим червената кутия, да разберем кой се опита да убие Макнейр преди десет дни, а вчера успя. Вчера, тук, в моя кабинет, пред мен.
— Това ви дразни, а? — Крамър мачкаше пурата си. — Сега за вас това не е само поредният случай, това е наистина престъпление. Би ли позвънил в кабинета ми? — обърна се той към мен.
След като се свързах, станах и му отстъпих стола си.
— Бърк? Крамър е. Вземи бележник и пиши: кутия от червена кожа. Не са ми известни размерите й, теглото, нито дали е стара или нова. Немного голяма очевидно, защото в нея има само документи. Принадлежала е на Бойдън Макнейр. Първо, раздай снимката на Макнейр на десет души, които да се изпратят във всички банки, даващи под наем сейфове. Да се намери неговият, ако има такъв. Второ, обади се на колегите, които се занимават с апартамента и модната къща, обясни им всичко и им кажи, че този, който намери предмета, ще получи един свободен ден. Трето, разпитайте приятелите и познатите на Макнейр дали са виждали кутията и ако са я виждали — къде, кога и как изглежда. Не пропускай най-вече Колинджър, нотариуса на Макнейр. Четвърто, телеграфирай в Шотландия. Да разпитат сестрата на Макнейр във връзка с това. Да, две телеграми, това какво те засяга? Разбра ли? Тогава действай.
Той затвори телефона.
— Десет души! — промърмори Улф. — Сто… Хиляда… Честно казано, господин Крамър, с подобна армия би трябвало да залавяте поне по десет престъпници за всяко убийство.
— И това се случва — отговори полицаят. — Когато намерим кутията, ще ви предупредя, тъй като тя ви принадлежи. Ще погледна първо в нея, за да съм сигурен, че вътре няма бомба. Ако се случи нещо с Гудуин, няма да си го простя… А вие? Тръгвате ли на лов?
Улф поклати глава.
— След вашите хрътки, които се завират и в най-малката дупка? Невъзможно. Съжалявам, сър, че вашата визита тук ви разочарова. Ако намеря това, което търсим, вие ще сте първият, когото ще предупредя. Надявам се, че все още ще бъдем съдружници? Поне в този случай?