— Абсолютно.
— Добре. Ще си позволя да направя едно предложение. Направете необходимото всички Фростови, без изключение, да бъдат незабавно информирани за съдържанието на завещанието на господин Макнейр. Не се тревожете за Жебер. Което знаят Фростови, научава го и той.
— Съгласен съм. Нещо друго?
— Не. Освен това, ако намерите кутията, трябва да сте много предпазливи. На лицето, което е сложило цианкалия в кутията с аспирин, не му липсва нито въображение, нито интелигентност.
— Възможно е. Това ли е всичко?
— Да. Пожелавам ви много късмет.
— Благодаря. Много сте любезен.
Той си тръгна.
Улф позвъни за бира. Аз отидох до кухнята да изпия чаша мляко. Когато се върнах, шефът, изправен в креслото си, с широко отворени очи, се беше задълбочил в каталог по градинарство, който беше пристигнал със сутрешната поща. Седнах, въздишайки, за да затворя пликовете с чекове и да им залепя марки. След това взех шапката си и отидох да ги пусна. Като се върнах, Улф все още си почиваше, разглеждаше с лупа долната част на една Lealiocattlega luminosa aurea2 и търсеше по нея цветен прашец.
— Чудесен пролетен ден — отбелязах аз, като сядах на мястото си. — Втори април, траурният ден на Макнейр. Във връзка с това искам да ви попитам дали сте проверили как върви разследването на инспектор Крамър? Трябва ли да го попитам какви са инструкциите му?
Той не отговори. Аз почаках малко и продължих:
— Да предположим например, че Крамър намери тази кутия, разбере това, което и ние бихме искали да знаем, и отиде да прибере убиеца с всички необходими доказателства? Тогава — сбогом на първата част от хонорара. Що се отнася до втората — тя вече е непостижима, тъй като Макнейр е мъртъв и малката наследница вече няма да работи при него. Вече имахте удоволствието да видите как Макнейр умира под носа ви. Ако събитията продължават да се развиват с това темпо, в скоро време няма да има на кого да представим сметката си. Вие ме научихте да правя компромиси, когато става въпрос за големи суми. Вярно е, че сте изпълнител на завещанието, но без личното ви съгласие! Дали да не поговорим за това? Не мислите ли, че е време да си дадете вид, че работите по въпроса?
Не последва отговор.
— Освен това — продължих — Крамър няма никакви права над червената кутия. Вие сте законният й собственик. Само че ако той я открие, няма да остави много за вас, бъдете сигурен. Вярно е, че винаги можете да му изпратите протестно писмо чрез вашия нотариус…
— Арчи, отвратителен си — въздъхна Улф и остави лупата. — Говориш безсмислици. Ако държиш да си полезен, вземи пистолета си и застреляй един по един всички хора на Крамър. Не виждам друг начин да попречим на издирването им. След това сам ще намериш кутията.
Погледнах го снизходително:
— Ще бъде съвсем излишно. Ако бях на ваше място, щях да седна кротко в креслото си, да затворя очи и да приведа в действие мозъчните си клетки. Щях да се напрегна, да измисля и да кажа: „Арчи, иди веднага там и там, вземи кутията и ми я донеси.“ По този начин ще пратим хората на Крамър за зелен хайвер…
— Достатъчно — каза Улф сухо, но без да се вълнува. — Остенът е полезно нещо, но трябва да се употребява само в подходящ момент. В дадения случай нямам нужда от стимулатори, а от факти. А що се отнася до намирането на кутията, още веднъж ти казвам, че присъствието на хора на Крамър пред всички възможни скривалища ни изважда от борбата. Предпочитам да ти напомня — кисело рече, — че вчерашната ми програма предвиждаше дегустация на пълнена гъска, а не спектакъл на насилствена смърт. А твоята програма беше да отидеш при Залценбах в Гарфилд и да донесеш прясно заклано яре, а не да ме уморяваш с капризите си. За днес следобед… Какво има, Фриц?
— Господин Лъвлин Фрост иска да ви види — каза Фриц.
— Да го вземат дяволите! — избухна Улф. После, след дълбока въздишка, добави: — Арчи, ако ти… Всъщност, не. В крайна сметка той ми е клиент. Да влезе.
10.
Лю беше значително по-дружелюбен от вчера. Той бе сам. Пожела ни добър ден и благодари на Улф, който го покани да седне. Настани се и ни изгледа последователно, сякаш ни питаше: „Какво, по дяволите, търся тук?“
— Доста неприятности преживяхте, господин Фрост — забеляза Улф. — Аз също, повярвайте. Господин Макнейр седеше на вашия стол, когато погълна отровата.