— Знам — поклати глава Фрост. — Умрял е на това място.
— Точно така. Поднасям ви съболезнованията си. Може би не сте били съвсем близки, но сте се познавали от много отдавна.
— От близо дванайсет години. Не сме се карали, но… Всъщност не сме имали лична вражда, просто не се разбирахме. Едва тази сутрин разбрах, че съм грешал по въпроса, който най-много ни разделяше. Мислех, че той тласка братовчедка ми към брак с този Жебер. Мнението ми се оказа погрешно. Тогава си помислих… Разбирате ли, когато дойдох при вас в понеделник, мислех, че знам… някои неща. Нищо не споделих нито с вас, нито с господин Гудуин, защото си давах сметка, че мнението ми за Макнейр е пристрастно. Исках вие сам да намерите ключа на загадката. Днес трябва… държа да се извиня. Братовчедка ми ми призна, че наистина е виждала кутията по-рано, каза ми къде и кога. По-добре би било да го сподели с вас, знаем го добре. Тя също го знае. Неприятното е, че имах нещо предвид… тоест мислех, че знам…
— Разбирам, сър — прекъсна го нетърпеливо Улф. — Знаехте, че Моли Лок е влюбена в Перен Жебер, а той иска да се ожени за братовчедка ви Хелън и господин Макнейр настоява за осъществяването на този проект. Следователно сте били склонен да мислите, че в основата на убийството стои тази сантиментална история, тъй като с желанието си вие самият да се ожените за братовчедка си, сте един от главните актьори в този спектакъл.
— Какви ги приказвате? — изненада се Лю, а в това време страните му станаха аленочервени. — Да се оженя за нея? Вие сте луд!
— Моля ви! — спря го с жест Улф. — Би трябвало да знаете, че детективите, каквото и да се говори за тях, от време на време откриват по нещо. Не казвам, че ще се ожените за братовчедка си, а просто че имате желание. Това не е едно и също. Разбрах го по време на нашия разговор в понеделник, когато ми казахте, че сте братовчеди по права линия. Нямахте никаква причина да използвате толкова необичаен термин, ако не беше горещото ви желание да вземете братовчедка си за съпруга, желание, което ви е накарало да изучите подробно възможностите за брак между първи братовчеди. Стана ми ясно, че църковното право и гражданските закони не са ви били достатъчни, задълбочили сте се и в антропологията. Освен ако някой друг не се е занимавал с това: братовчедка ви, майка й, баща ви…
— Не сте открили това сам — заекна Лю, съвсем зачервен. — Тя ви го е казала. Казала ви го е вчера…
Улф поклати глава.
— Не, сър. Сам го открих. Това и някои други неща. Не бих се учудил, ако узнаех, че по време на посещението си тук преди три дни сте били твърдо убеден, че Моли Лок е била убита или от Макнейр, или от Жебер. Не сте били в състояние да направите разлика между абсурд и вероятност.
— Вярно е, но в нищо не бях убеден. А сега съм в безизходица. Смъртта на Макнейр е подлудяваща. Във вестниците само за това се говори, полицията разпитва тази сутрин всички Фростови, като че ли… като че ли знаем нещо. Що се отнася до Хелън, тя е много разстроена. Искаше да види тялото на Макнейр тази сутрин. Трябваше да й обясняват, че в момента му правят аутопсия и гледката никак не е приятна. Тогава тя настоя да говори с вас и аз я доведох. Влязох сам, защото не знаех дали ще ви намеря вкъщи. Тя е навън, в колата ми. Да й кажа ли да влезе?
— Нищо не мога да направя за нея — отговори Улф, като се мръщеше. — Предполагам, че тя не е в състояние…
— Тя иска да ви види.
— Добре. Доведете я — съгласи се шефът и повдигна рамене.
Бедната Хелън Фрост! С подутите си очи, зачервения нос и жалкия си вид тя съвсем не приличаше на младата фея от предишните дни. Кимна на Улф и седна, като ни оглеждаше, сякаш не можеше да ни разпознае.
— Значи тук? — каза, загледана в пода. — Тук, на това място?
— Да, госпожице Фрост — отговори Улф. — Но ако сте дошли да плачете на мястото, където умря най-добрият ви приятел, нямате голяма полза от това. Намирате се в бюрото на частен детектив, а не в клиника за чувствителни жени. Да, той умря тук. Седеше в това кресло, когато погълна отровата. Стана, като залиташе. Опита се да се задържи прав, подпрян с две ръце на бюрото ми, но падна на земята, тялото му се разтърси от конвулсии и умря. Ако беше още тук, бихте могли да го докоснете, без да ставате от стола си.
Хелън го гледаше и дишаше тежко. Лю протестира:
— За Бога, Улф! Мислите ли, че…
— Мисля — прекъсна го той с протегната ръка, — че видях как господин Макнейр умира в моя кабинет. Арчи, бележника ти, ако обичаш. Вчера казах на госпожица Фрост, че е време да поговорим сериозно. Би ли прочел точно думите ми?