— Вашата гордост ви принуждава да поемате огромна отговорност. Моли Лок умря преди девет дни, като отне надеждите на убиеца, който вероятно е искал да убие другиго. През това време вие сте крили сведение, което, използвано компетентно и разумно, би дало резултат, по-ценен от залавянето на престъпника, а именно — спасяването на човешки живот, и то на живот, който може би си заслужава! Не мислите ли, че…
— Достатъчно — прекъсна ме Улф, като се обърна към младото момиче. — Съгласете се, госпожице, че направих всичко възможно, за да ви накарам да говорите. За съжаление не постигнах успех. Ако на вас ви е тежко да чуете при какви обстоятелства е умрял най-добрият ви приятел, мислите ли, че на мен ми беше приятно да бъда свидетел на смъртта му? Що се отнася до вас, сър — добави той по адрес на Лю, — след като ме наехте да разреша един проблем, първата ви работа беше да се намесите, когато видяхте, че постигам някакъв резултат! А сега се сърдите, че не споделям мъката на вашата братовчедка! Нямам милост към упорити и разглезени деца, каквито сте! Вчера, госпожице, се съгласихте да говорите едва след като ви заплаших с полицията. Защо дойдохте пак? Какво искате?
Лю стана и се приближи до братовчедка си, като едва сдържаше гнева си.
— Ела, Хелън. Да излезем оттук.
— Не, Лю — каза Хелън, без да го погледне. — Седни. Заслужавам това, което той казва.
— Не! — избухна Лю. — Чуйте ме добре, господин Улф. Поднесох ви извиненията си. Това е справедливо, защото ви ги дължах. Но искам да ви уведомя, че това, което подписах вчера… вече е невалидно. Няма да платя десет хиляди долара, защото ги нямам и защото не сте ги заслужили. Изпратете ми разумна сметка и ще я уважа. Това е всичко.
Улф поклати глава.
— Очаквах това — прошепна. — Подозренията ви не се оправдаха. Заплахата, която тегнеше над братовчедка ви от факта, че е виждала преди отравянето кутията с бонбони, вече не съществува. Половината от желанието ви вече е изпълнено, тъй като братовчедка ви повече няма да работи, поне не при господин Макнейр. А що се отнася до втората част — продължаването на разследването на смъртта на Моли Лок — ще се наложи започването и на ново разследване — на убийството на господин Макнейр. То би могло да има изключително неприятен резултат за един Фрост. Всичко това от ваша гледна точка е непоклатимо логично. Ако искам да ми се плати дори и отчасти, вероятно ще ми се наложи да заведа дело срещу вас. А само като се сетя, че ме завлякохте на Петдесет и втора улица с това проклето писмо! — При спомена за това той въздъхна дълбоко. — В такъв случай довиждане, сър. Не ви се сърдя, но ще ви изпратя сметка за десет хиляди долара. Досещам се какво си мислите: че няма да заведа дело срещу вас, за да не бъда принуден да давам свидетелски показания в съда. Това е вярно, но все пак ще получите сметката ми.
— Продължавайте да говорите. Ела, Хелън.
Хелън Фрост не помръдна.
— Седни, Лю — каза тя спокойно.
— Защо? Не го ли чу? „Изключително неприятен резултат за един Фрост“! Като че ли сме банда убийци! И всичко това само защото Макнейр му е казал нещо вчера… преди да умре! Татко беше прав…
— Лю! Стига! Изслушай ме. Знаеш много добре, че всичките ни недоразумения бяха заради чичо Бойд. Не мислиш ли, че бихме могли да престанем да се караме сега, когато той е мъртъв? Зная, че той не те обичаше, но това е единствената му грешка. Ти също, Лю, си добър човек, но аз толкова обичах чичо Бойд! Той ми даде малкото благоразумие, което притежавам… Той ме насочваше… Той винаги казваше, че… — Тя се обърна и се разплака.
— Виж, Хелън, за Бога! — Лю се приближи до нея. — Разбирам мъката ти…
— Млъкнете, де! — изръмжах аз. — Оставете я на мира и седнете.
Отидох за чаша коняк и застанах до Хелън в очакване да се успокои. След малко тя извади носна кърпичка от чантата си и изтри очи. Изчаках миг-два и й предложих:
— Курвоазие 1890. Опитайте.
Тя взе чашата и послушно отпи. След това вдигна очи към Улф.
— Моля да ме извините — каза тя. — Не моля за съчувствие, а просто за извинение.
Улф отговори само с жест.
— Не ме интересува какво ви е казал чичо Бойд за нашето семейство — продължи тя. — Във всички случаи не може да е много лошо, тъй като той никога не лъжеше. Все ми е едно дали ще работите заедно с полицията. На нас, Фростови, не би могло да ни се случи нещо по-лошо от това, което стана. А пък и полицията нищо не откри във връзка с Моли Лок, докато вие… — Беше престанала да плаче. — Съжалявам, че не бях искрена с вас. Наистина съжалявам. Мислех, че пазя тайна на чичо Бойд, разбирате ли? Бих искала още нещо да ви кажа… само че вече е много късно. Но във всеки случай има нещо, което бих могла да направя. За първи път съм щастлива, че имам толкова много пари… Ще ви дам всичко, което поискате, за да откриете кой уби чичо Бойд. Всичко, което искате… и няма да е нужно да завеждате дело срещу мен…