— Но — забеляза Лю — вие казахте, че той ви е завещал тази кутия. Следователно тя ви принадлежи.
— Веществените доказателства не принадлежат никому, след като правосъдието се заеме с тях. Ако инспектор Крамър намери кутията, единственото, на което можем да се надяваме, е да бъдем привилегировани зрители. Моля и двама ви да си спомните. Припомнете си седмиците, месеците, дори изминалите години. Опитайте се да се сетите за някоя дума на господин Макнейр, случаен жест, набързо затворено чекмедже, неволен знак, издаващ скривалище, забележки на трети човек, който би могъл да е в течение.
Лю завъртя глава отляво надясно и отдясно наляво.
Хелън мислеше.
— Нищо не ми идва наум — каза тя. — Опитвам се да си спомня, но съм сигурна, че нищо подобно не съм виждала.
— Нямаме късмет. Без съмнение полицията претърсва апартамента и модната къща. Известна ли ви е друга негова резиденция, вила, яхта или каквото и да е?
Хелън кимна. Братовчед й я погледна въпросително.
— Да — обясни тя. — „Гленан“. Една малка вила с няколко акра земя близо до Брустър.
— „Гленан“?
— Да. От имената на жена му Ан и на дъщеря му Глена.
— Тази вила негова собственост ли е?
— Да, от около шест години.
— Какво е Брустър?
— Малко селище на осемдесет километра северно от Ню Йорк.
— Добре. Арчи, обади се на Сол, Ори, Джони и Фред. Да тръгнат незабавно и да претърсят тази вила „Гленан“. Първо вилата, после терена. Има ли там инструменти, госпожице Фрост?
— Има някакви. Той работеше от време на време в градината.
— Отлично. Да вземат колата и нещо за осветление, ако трябва да продължат работата и през нощта. Предметът най-вероятно се намира във вилата: дупка в стената, летва от паркета… Хайде, Арчи. Не, почакай. Вземи си първо бележника. После ще препишеш това.
Той продиктува:
— „Упълномощавам Сол Панцър да влезе в къщата и терена на «Гленан», собственост на Бойдън Макнейр, покойник, както и да направи някои издирвания съобразно моите инструкции.“
— Остави празно място за подписа ми над думите „изпълнител на завещанието на Бойдън Макнейр“. Още нямам право на тази титла, но ще я легализираме по-късно.
Сол Панцър пристигна пръв, с шапка в ръка. Намигна ми, поздрави Улф, запечата с поглед двамата Фрост — това беше всичко, той никога вече нямаше да забрави лицата им. После обърна големия си любопитен нос към Улф.
Шефът го осведоми с няколко думи. Хелън Фрост му показа пътя. Дадох му подписаното пълномощно и четирийсет долара, които той грижливо прибра във вехтия си портфейл. След това Улф го помоли да докара колата от гаража и да чака Фред и Ори пред къщата.
— Разбрано, сър — каза Сол. — Ако намеря кутията, трябва ли да оставя Фред и Ори там, докато ви я донеса?
— Да. Да останат там до второ нареждане.
— А ако… непознати предложат да ми помогнат в търсенето, да приема ли?
— Точно за това мислех. — Улф се смръщи. — Нищо не рискуваме, ако се придържаме към закона и реда. Следователно можете любезно да поискате заповед за обиск.
— В кутията — попита Сол, като се изчерви — има ли нещо, което… нещо… нещо откраднато?
— Не. Тя е моя законна собственост. Никой да не я пипа.
— Добре.
Сол излезе. Замислих се, че от момента, в който Сол намери кутията, животът на всеки, който би се опитал да му я вземе, не би струвал и пукната пара. За него Улф е самият Господ!
Улф позвъни на Фриц. Едно дълго позвъняване и две кратки, с които съобщаваше, че иска бира. Фриц се появи.
— Можеш ли да сервираш обяд за четирима? — попита Улф.
— Не — намеси се Лю. — Ние си тръгваме. Обещах на татко и на леля Кали…
— Ще им се обадите по телефона. Съветвам госпожица Фрост да остане. Можем всеки момент да научим за откриването на кутията, което ще означава неприятности. Ако, напротив, не я открият, ще са ми нужни много сведения. Госпожице Фрост?
— Ще остана — каза тя. — Но не съм гладна. Ще останеш ли с мен, Лю?
Той измърмори нещо, но не помръдна. Улф се обърна към Фриц:
— Телешкото печено е достатъчно. Ще ни стигне. Прибави още една маруля към салатата и, естествено, още олио. Сложи бутилка „Марко — Брунер 28“ да се охлади. Предупреди ни, когато станеш готов. А сега, госпожице Фрост, да се заемем сериозно със задачата. Ще ви задам цял куп повече или по-малко странни въпроси. Спестете ми вашия протест. Смятайте, че за момент бариерата над личния ви живот е вдигната. Съгласна ли сте?