— Да — отговори тя, като го гледаше право в очите. — Това ми е безразлично. Знам, че сте изключително ловък. На това разчитам. Вече нямам причина да лъжа.
— Нека да опитаме. Първо ще изясним настоящето, а после ще се върнем в миналото. Трябва да ви кажа, че вчера господин Макнейр ми даде някои сведения, преди да бъде… прекъснат. Вече имам фон на декора. Нека да помисля… Какво искаше да каже господин Жебер, като спомена, че сте почти сгодени?
Тя сви устни, но отговори без заобикалки:
— Нищо, наистина. Той няколко пъти ме моли да се омъжа за него.
— Вие окуражихте ли го?
— Не.
— Някой друг правил ли го е?
— Как? Кой би могъл?
— Много хора. Камериерката ви, пасторът, член от семейството ви. Правил ли го е някой?
— Не — повтори тя след кратка пауза.
— Казахте ми, че нямате причина да лъжете повече.
Тя млъкна и се опита да му се усмихне. В този момент започнах да разбирам колко свестен човек е тя заради тази усмивка, с която искаше да покаже, че ще играе честно.
— Това е нещо толкова лично — каза. — Не виждам как…
— Нашата главна цел — предупреди я Улф — е да открием убиеца на господин Макнейр, който и да е той. В такъв случай вие трябва да оставите на мен да избера нужния подход. Моля ви, не се препъвайте още в първото камъче. Кой поддържаше господин Жебер?
— Няма да правя повече така — обеща тя. — Що се отнася до Перен, никой не го е окуражавал. Познавам го от много отдавна, а мама го е познавала още преди да се родя. Татко също. Той е забавен, интересен и дори го харесвам. От друга страна, не мога да го търпя. Мама все повтаря, че трябва да обръщам по-голямо внимание на качествата, отколкото на недостатъците му и тъй като той е стар приятел, няма причина да му причинявам мъка, като го отрежа направо. Мама иска да оставя у него впечатление, че има шансове, докато все още не съм направила избора си.
— И така ли направихте?
— Боже мой… Не отказах. Майка ми е много убедителна.
— Какво мисли вашият чичо и настойник, господин Дъдли Фрост?
— О! Аз никога не говоря с него за такива неща. Но знам какво мисли. Той не обича Перен.
— А господин Макнейр?
— Той го ненавиждаше. На пръв поглед бяха приятели, но… чичо Бойд не беше двуличник. Ако ви кажа…
— Моля ви.
— Ами, един ден, преди около година, чичо Бойд ме извика в кабинета си. Там беше и Перен. Чичо Бойд стоеше прав, блед и решителен. Попитах го какво има. Той ми отговори, че иска само да ми каже в присъствието на Перен, че ще се противопостави на брака ми с този човек с цялата сила на привързаността и влиянието си над мен. Той ми заяви това и ме изпрати да си вървя.
— И въпреки това господин Жебер продължи да ви ухажва?
— Разбира се. Защо не? Той прави като много други. Аз съм толкова богата, че си заслужава усилието.
— О! О! Това е цинизъм! Но не е лишен от елегантност. Каква е професията на Жебер?
— Няма такава. Това е едно от нещата, които ме дразнят у него. Нищо не прави.
— Богат ли е?
— Не знам. Възможно е, но не съм в течение. Живее в хотел и има кола.
— Знам. Гудуин ме уведоми. Вие сте се запознали в Европа. Той какво правеше там?
— Нищо по-различно от това, което прави тук, доколкото си спомням. Вярно, била съм съвсем млада… Бил е ранен на фронта. Дойде да ни види в Испания, или по-скоро да види майка ми, тъй като аз съм била само на две години. Малко след това ни придружи в Египет, но когато тръгнахме към Ориента, той се върна…
— Момент, ако обичате — сви вежди Улф. — Изглежда групата в Испания е била доста многобройна. Едно от последните неща, което ми каза господин Макнейр, беше, че е заминал за Испания с малката си дъщеря. Да се върнем сега към вашето раждане. По това време баща ви е бил в британската авиация и са го убили няколко месеца по-късно. По кое време сте тръгнали към Испания?
— Била съм на година. Майка ми се е страхувала да остане в Париж заради войната. Първо сме отишли в Барселона, после в Картаген. Малко по-късно чичо Бойд и Глена дошли при нас. Той нямал пари и бил болен. Мама… му помогнала. Мисля, че и Перен пристигнал малко след това. После Глена починала и чичо Бойд се върнал в Шотландия. Ние с мама сме тръгнали за Египет. Тя се страхувала от революция или нещо подобно в Испания. Перен ни придружил.