— Добре. Колко време сте останали в тази страна?
— Около две години. Когато съм била на четири години, избухнал бунт, в който трима англичани били убити. Мама решила да тръгнем. Перен отишъл във Франция. Ние сме живели известно време в Бомбай, след това в Бали, Япония и Хавай. Чичо ми, който е и мой настойник, държал да получи американско образование. Затова сме се установили в Ню Йорк. Едва по това време започнах да опознавам чичо Бойд. Не си спомням за времето, което сме прекарали в Испания, защото съм била само на две години.
— Когато дойдохте в Ню Йорк, господин Макнейр беше ли основал вече модната си къща?
— Не. Едва по-късно реши да се установи тук. Майка ми много му помагаше в началото с връзките си, но той и без това щеше да успее, защото наистина беше добър специалист. В Париж и Лондон започваха да му подражават. Когато си живял с него, когато добре си го познавал, не можеш да повярваш…
Тя млъкна, готова да се разплаче. Улф се приготви да каже няколко успокоителни думи, но Фриц, който съобщи за обяда, му спести това.
— Оставете мантото си тук, госпожице Фрост — предложи той. — Позволете да ви помогна да свалите шапката си. Да се сяда на масата с шапка на главата, освен в бюфета на гарата, е доста варварски обичай. Благодаря.
След като седнахме на масата и Фриц сервира първото ястие, Улф ги представи. Това е обичаят му с тези от гостите ни, които имат за първи път честта да опитат кухнята му.
— Госпожица Фрост, господин Фрост. Това е господин Бренър.
Пак според правилата на масата не говорихме за разследването. Лю, въпреки че беше нервен, имаше добър апетит. А нашата нова клиентка демонстрира вълчи глад. Без съмнение не беше хапвала нищо от сутринта. Тя отдели необходимото внимание на телешкото печено, с което спечели уважението на шефа. Той поддържаше разговора, като се спираше най-вече на Египет, на цивилизацията по времето на фараоните, на това, как се обяздват камили, и завърши с блестяща дисертация за британския колонизаторски дух.
Фриц сервира кафето в кабинета. Хелън се обади на майка си. Успях да разбера, че тя протестира енергично, тъй като Хелън в началото беше спокойна, после спокойствието взе да я напуска и накрая стана съвсем раздразнена. Лю я наблюдаваше с притворени очи, но не успях да разбера дали погледът му беше предназначен за братовчедка му или за невидимата опозиция.
Улф поднови разпита, като се опитваше да разбере всичко за Жебер, но близо половин час разговорът се прекъсваше от телефона. Дъдли Фрост се обади на сина си, за да му натрие носа. Лю го понесе спокойно, като съобщи, че братовчедка му Хелън има нужда от него. Тъкмо затвори и Фред Дъркин се обади. Той докладва, че са пристигнали в „Гленан“, без да видят жива душа. Телефонът във вилата бил повреден и Сол го изпратил до селото, за да ни се обади. След това някакъв тип на име Колинджър настоя да говори с Улф. Оказа се, че това е нотариусът на Макнейр, който попита дали Улф може да прескочи до кабинета му, за да разговарят за завещанието. Самата мисъл за това прекъсна храносмилането на шефа поне за десет минути. Разбраха се Колинджър да дойде на следващата сутрин. Накрая, малко след три часа, Крамър настоя да ни осведоми учтиво, че хората му разследват, но без никакъв резултат. Нямало червена кутия, никакво сведение за нея, нямало скривалища. Нищо в документите на Макнейр и нищо от продажбите на цианкалий в града — с две думи — пълна мъгла.
— Има още нещо — каза той отчаяно. — Не мога да намеря младите Фрост. Момичето е излязло към единайсет часа и не е казало къде отива. Освен това научих, че е била най-близка от всички с Макнейр. Следователно тя е най-големият ни шанс при издирването на червената кутия. Защо тогава си играе на криеница? Започвам да се питам дали не са избягали с братовчед й, защото започна да става напечено за тях…
— Господин Крамър, моля ви — прекъсна го Улф. — За трети път се опитвам да ви прекъсна. Госпожица Хелън Фрост и господин Лъвлин Фрост са в моя кабинет. Ние обядвахме…
— Какво? Те са при вас?
— Ами да. Тук са от сутринта, малко след като вие си тръгнахте.
— Прекалявате! — извика полицаят. — Искам да ги видя веднага! Кажете им да дойдат… Не, чакайте. Искам да говоря с малката. Дайте ми я.
— По-полека, инспектор Крамър — каза Улф. — Тези млади хора дойдоха при мен по свое желание. Ще ви дам да говорите с госпожица Фрост. Тя сега е моя клиентка…
— Какво казахте?
— Сега работя за госпожица Фрост. Щях да ви кажа, че това напълно ще обедини усилията ни. Също като вас, и тя желае да се намери убиецът на господин Макнейр. За това ми плаща. Мога да ви уверя в едно нещо — нито тя, нито братовчед й знаят къде е кутията. Никога не са я виждали. Дори не са чували за нея.