— А аз имам нещо — казах, като на свой ред я погледнах право в очите. — Тук не съм у вас, а у дъщеря ви, освен ако тя не ви е подарила тази къща. А сега ще ви покажа колко агресивен мога да бъда, когато поискам. Какъв мислите, че е Улф? Начинаещ в професията? Не сме достатъчно глупави, за да не разберем, че знаете много повече от това, което казвате. Не бихте заблудили дори един полицай! И сега какво се опитвате да ни втълпите? Макнейр, със силна мигрена, отива в кабинета на Улф, за да се самоубие? По-добре ми кажете направо, че не искате да се замесвате в тази история. Сега ще видим дали имате шанс да се измъкнете? Вие, например, господин Жебер: известно ли ви е, че господин Дъдли Фрост би могъл да ни каже къде е червената кутия?
— А? Какво? Как? — заекна Дъдли Фрост. — Тази идиотщина, за която Макнейр пише в завещанието си? Честна дума, вие сте по-луд и от него! Не се опитвайте…
— По-кротко — предупредих го. — Казах го в условно наклонение. Но ако криете кутията у вас, нека да ви дам един приятелски съвет. Може би имате представа какво значи заповед за обиск? Когато полицаите позвънят любезно на вратата ви, предполагам, че вашата прислужница ще ги пусне да влязат? И тогава, докато търсят червената кутия, може би ще попаднат на нещо друго. Всичко е само въпрос на минути.
— Те няма да посмеят… — Фрост стана. — Това е обидно.
— Съгласен съм, но ви уверявам, че когато става въпрос за убийство, полицаите забравят да бъдат деликатни.
— Ела, Лю! — заповяда Дъдли Фрост, като тръгна към вратата. — Ще видим…
Лю каза няколко думи на братовчедка си, кимна на леля си, направи се, че не забелязва Жебер, и тръгна след баща си да защитава семейния замък. След като вратата се затвори след него, госпожа Фрост се приближи до дъщеря си и й заговори, като в гласа й от време на време се долавяха стоманени нотки. Тя й каза колко добре я разбира, че не й се сърди за това, че се е обърнала към частен детектив, но един скандал не би помогнал с нищо. Каза й, че би се радвала, ако може да разчита на привързаността на дъщеря си в този трагичен момент.
— Можеш да разчиташ на мен, мамо — отговори Хелън. — Но чичо Бойд също може. Не причинявайте мъка на мама, господин Гудуин — добави тя, като се обърна към мен с глас на провинило се дете. После излезе тичешком и затвори вратата след себе си.
— Не мисля, че тя ме изгони — казах възможно най-безгрижно. — Поне аз не го разбрах така. Вие какво ще кажете?
— Няма ли да си тръгнете? — попита Жебер с лукава усмивка.
— Може би. Но преди това искам да ви кажа, че не съм тук за удоволствие. Мога да отида да попитам госпожица Фрост дали ми разрешава да остана. Освен ако — добавих аз, гледайки майка й — вие не предпочитате да продължим разговора. Знаете много добре, че полицаите могат да намерят червената кутия у Дъдли Фрост. Какво ще кажете за това?
— Говорите безсмислици.
— Много добре. Благодаря ви все пак. Само че ако продължавате да се държите високомерно, господин Улф ще ме изпрати отново тук с някого от хората на Крамър.
Жебер, който ме изслуша любезно, се усмихна на госпожа Фрост.
— Виж какво, Калида — каза. — Господин Гудуин наистина смята, че имаме какво да му кажем, и мисля, че е прав. Владеете ли стенография, господин Гудуин? Отлично. Тогава слушайте и пишете. Макнейр беше голям любител на охлюви и предпочиташе калвадос пред коняк. Жена му почина при раждането, защото той с артистичната си душа беше неспособен да се погрижи за нея. Така е, Калида! Господинът иска точни сведения. Макнейр нарече дъщеря си Глена, защото това значи долина. Това дете, чиято майка умря при раждането, видя за първи път света в Долината на смъртта. Нали е много романтично? Госпожа Фрост бе най-старата му приятелка. Тя го спаси от мизерията и отчаянието. Той й се отплащаше, като я караше да плаща максималните цени за тоалетите, които тя си купуваше от него. Той никога…
— Перен! Стига!
— Защо, скъпа Калида? Едва сега започвам. Трябва да дадем на този младеж сведенията, които иска, за да ни остави на мира. Колко жалко, че не можем да му предоставим червената кутия! Бойд трябваше да ни разкаже за нея. Но аз мисля, че младежът се интересува повече от смъртта на Бойд отколкото от живота му. Във връзка с това снощи, като разбрах за смъртта на Бойд, си спомних един цитат от Норбоазин, в който Дениз шепне, умирайки: „Поне умирам страстно!“ Не мислиш ли, че и Бойд би могъл да каже същото? А, Калида? Разбира се, в случая с Дениз това се отнася за нея самата, докато при случая с Бойд то би се отнасяло до автора на…