14.
— Тази вечер — обясних на Улф — ще бъде отслужена молитва в памет на Макнейр. Колинджър, нотариусът, ми намекна, че присъствието на изпълнителя на завещанието на траурната церемония е желателно. С колата ли ще отидем?
— Абсурд! — промърмори Улф. — Ти ще ме представяш в църквата. Убиецът също ще бъде там. Не ми досаждай повече.
В десет часа пристигна Хенри Х. Барбър, нашият нотариус, следван от Колинджър. Улф, разбира се, беше в оранжерията. Занесох му няколко писма за подпис и когато той слезе долу в единайсет часа, другите си бяха отишли. Той сложи няколко орхидеи във вазата, прегледа пощата и се обади на Реймънд Плеън, друг любител на орхидеи.
Към един без четвърт Фриц донесе телеграма. Отворих я и прочетох:
„Шотландия отрицателно. Картаген отрицателно. Разрушения бунт отрицателно. Хичкок“
Взех си кода и се изкашлях.
— Ако е вярно, че липсата на новини е добра новина, можем да сме спокойни. Хичкок съобщава, че не е постигнал никакъв резултат в Шотландия, тъй като лицето отказва да даде сведения. Продължава усилията си. В Картаген също няма резултат поради разрушения по време на бунт преди две години. И там продължават търсенето. Бих могъл да допълня, че положението е абсолютно същото и в Ню Йорк на Трийсет и пета улица.
Улф измърмори нещо неразбрано. Изминаха десет минути и едва тогава проговори:
— Арчи, трябва ми тази червена кутия.
— Да, сър.
— Трябва ми! Снощи, след като ти излезе, отново се обадих на господин Хичкок в Лондон. Нощна тарифа. Разбрах, че сестрата на Макнейр живее в старата семейна къща близо до Кемфърд и има вероятност той да е скрил предмета там по време на пътуванията си до Европа. Помолих Хичкок да проведе издирване, но тази телеграма ми показва, че сестрата на Макнейр отказва. Той въздъхна:
— Никога не съм имал по-досаден случай. Знам всичко, което ми е нужно, но нямам абсолютно никакво доказателство. Ако не намерим тази кутия, ще трябва ли да изпращаме Сол до Шотландия или до Испания? Толкова ли сме глупави, че ще ни бъде необходимо да обиколим половината земно кълбо, за да можем да обясним мотивите и начина, по който е извършено това престъпление, станало пред очите ни? И в този кабинет?
Щом започваше да се сърди, значи имаше надежда.
— Може би — предложих аз — това е един от случаите, в които е нужна повече сръчност отколкото интелигентност? Кой знае дали няма да е достатъчно някоя от горилите на Крамър да намери следа от продажба на цианкалий…
— Цианкалият най-вероятно е купен преди много години и не от Америка. Работата не е само добре свършена, тя е и добре планирана. А господин Крамър дори не знае кой е извършил убийството!
— А вие го знаете. И какво от това?
— Знам кой е убиецът, но това с нищо не ми помага. Без доказателства съм в положението на Крамър. Апропо, той се обади снощи, няколко минути след като ти излезе. Не беше доволен. Мисли, че е трябвало да му кажем за съществуването на „Гленан“, а не да чакаме той да я открие, ровейки се в документите на Макнейр. Освен това много се сърди на Сол, че не е пуснал хората му във вилата. Надявам се, че подаръкът, който му направихме с Жебер, ще е достатъчен, за да го успокои.
— А аз — отбелязах — се надявам, че няма да успее да изтръгне от Жебер ключа на загадката. В противен случай ще изглеждам като най-големия глупак.
— Не се притеснявай, Арчи. Малко вероятно е Жебер да предаде единствената опорна точка, която има по стръмния си път. Присъствието му тук не би послужило за нищо… Да, Фриц? А! Суфлето не може да чака? Идваме веднага.
Хелън Фрост се обади по време на обяда. Още от сутринта имах чувството, че нашата клиентка ще ни зареже. Но не стана нищо подобно: ставаше въпрос за Перен Жебер. Госпожа Фрост се обадила в хотела му и там й казали, че той не се е прибрал през нощта. В крайна сметка разбрала къде е. Хелън добави, че въпреки неприятните навици на Жебер, все пак е стар приятел на майка й и на нея самата. Помоли ме да отида в управлението и да видя как вървят работите там.
— Добре — отвърнах, като се мръщех. — Само да си довърша обяда и тръгвам.
Минаваше два часът, когато отидох да взема колата от гаража.
Надявах се Крамър да е излязъл и да разговарям с Бърк, но не се получи. Инспекторът беше на мястото си.
— А! Ето те и теб! — възкликна той, когато влязох в кабинета му. — Бърк ми разказа за теб тази сутрин.