— Разбира се — отговорих. — Това е по-добре, отколкото… Както и да е. Имате ли новина от „Гленан“?
— Не.
Крамър скръсти ръце зад врата си, облегна се назад и продължи да говори, без да престава да дъвче пурата си:
— Неприятно ми е да го кажа, младежо, но ти би трябвало да се намираш в стая №5 вместо Жебер.
— Аз? — изненадах се. — Невъзможно! След всичко, което направих за вас?
— Не се шегувай. Не съм в настроение. Разбери, че ми е ясно как работи Улф. Не казвам, че ще го последвам, но ми е ясно какви са намеренията му. Признавам, че досега винаги е успявал, но всяко нещо си има начало. Възможно е този път да не се справи така добре, както досега. Той работи за Фростови.
— За една от Фростови — поправих го аз.
— Точно това е странното. Първо за Лю, а после за момичето. Никога не съм го виждал така бързо да си сменя клиентите и бих искал да знам защо го е направил.
— Причината не е в него. Беше принуден.
— Така ли? Във всеки случай това стана точно след смъртта на Макнейр. Улф знае повече, отколкото говори. Нямам доказателства за това, което казвам, но съм убеден, че червената кутия е у него.
— Грешите, инспекторе — заявих, — напълно грешите.
— Забележи, не вярвам, че Улф доброволно предпазва престъпника, но мисля, че той крие веществено доказателство от първостепенна важност. Защо? Отговорът на това трябва да се търси в семейство Фрост. Просто защото другите отправни точки не дават никакъв резултат. Нищо от сестрата, която живее в Шотландия. Нищо от Париж. Нищо от документите на Макнейр. Няма и следа от покупка на отрова. Единственото сигурно нещо, което знам за Фростови, научих от стар неприятел на семейството. Стара история: Едуин Фрост е лишил жена си от наследство заради връзката й с някакъв французин. Накарал я е да се откаже от богатството, като я е заплашил с развод. Добре. Жебер е французин, но Макнейр не е. Следователно не сме направили нито крачка напред. — Той млъкна за миг, а след това продължи: — Ще кажеш ли нещо от мое име на Улф?
— Разбира се. Да записвам ли?
— Не е необходимо. Кажи му, че ще следя Жебер, докато цялата тази история не стане ясна. Ако не намеря червената кутия, един от най-добрите ми хора ще замине в сряда за Франция. Кажи му също, че съм научил едно-две нови неща: например, че през последните пет години госпожа Фрост е дала на Жебер шейсет хиляди долара, взети от наследството на вашата клиентка. А кой знае колко му е дала преди това?
— Шейсет хиляди долара! — подсвирнах аз. — От парите на Хелън Фрост?
— Да. Това учудва ли те?
— Естествено. И как му е давала сумите? В пощенски марки или монети от пет цента?
— Всеки месец от пет години насам Жебер е депозирал в банката по своя сметка чек от хиляда долара, подписан от Калида Фрост. Сведението идва директно от банката.
— Много интересно. Мога ли да ви напомня, че Калида Фрост не е наша клиентка?
— Майка или дъщеря, каква е разликата? Парите са на момичето, но предполагам, че майката взима половината от тях. Мисля, че няма никаква разлика.
— Не се знае. И защо госпожа Фрост е давала толкова пари на Жебер?
— Като се прибереш вкъщи, попитай Улф — каза Крамър, като присви очи.
— Хайде, хайде, инспекторе! Неприятно е, че виждате Улф само когато започне да размахва камшика наляво и надясно. Мислите, че той знае всичко. Мога да ви кажа поне три неща, които той никога няма да узнае.
— Повтарям ти, че съм сигурен, че червената кутия е у него. Мисля, че в интерес на клиента си и поради свой собствен интерес не съобщава това, което знае. Ще чака седми май, за да проговори, защото на този ден Хелън Фрост ще навърши двайсет и една години. Мислиш ли, че тази комедия се харесва на прокурора? Или на мен?
— Просто не знам какво да кажа, за да ви убедя. Елате вкъщи и поговорете с шефа.
— За какъв дявол? Знам как ще протече срещата. Аз ще седна и ще му изложа причините, поради които мисля, че лъже, а той ще се облегне назад, ще затвори очи и ще каже: „Нима!“ Ще отвори очи чак когато трябва да си поиска бира. Трябвало е да стане кръчмар. Някои хора завещават мозъците си за медицински изследвания, той трябва да завещае стомаха си.
Станах.
— Отлично — казах аз. — Ако ще го упреквате, че пие, когато е жаден, няма да мога да ви убедя в нищо. Единственото, което мога да ви кажа, е, че сте на напълно погрешен път. Самият Улф казва, че ако намери кутията, веднага ще приключи следствието.