— Не вярвам! Кажи му това, за което говорихме.
— Съгласен съм. Да предам ли и поздравите ви?
Минаваше шест, когато се прибрах вкъщи. Улф беше в кабинета, седнал в креслото си с ръце, кръстосани на корема. Срещу него с чаша в ръка седеше Сол Панцър.
Кимнах им и седнах зад бюрото си, за да се обадя на Хелън. Разказах й, че съм видял Жебер, който изглеждаше доста уморен от разпита, на който го бяха подложили, но в крайна сметка го пуснаха да си върви. Тя го знаеше, защото самият Жебер й се беше обадил. Опита се да ми благодари, но й казах да отложи това за по-късно. Когато свърших с разговора, завъртях стола си и застанах с лице срещу шефа. Той прекъсна Сол и ми каза:
— Сол има нужда от двайсет долара, а в чекмеджето има само десет.
Улф никога не носи пари у себе си.
— Знам — отговорих аз. — Утре сутринта ще отида до банката.
Подадох четири банкноти на Сол, който ги прибра в джоба си.
— Разбира се, Сол, никой не трябва да те види — предупреди го Улф.
— Естествено, сър — отговори Сол и стана, докато аз записвах сумата в книгата за разходи.
— В „Гленан“ ли се връща Сол? — попитах.
— Не — въздъхна шефът. — Те са претърсили вилата без никакъв резултат. Крамър намерил ли е червената кутия?
— Не. Той смята, че тя е у вас.
— Така ли? С тази хипотеза ли ще приключи следствието си?
— Не мисля. Той има намерение да изпрати човек в Европа. Със Сол биха могли да пътуват заедно.
— Сол няма да заминава. Поне не веднага. Поверих му друга мисия. Ти ми даде идеята за това, като си мислеше, че се шегуваш: вместо да търся навсякъде червената кутия, реших да седна, да затворя очи и да се досетя къде се намира тя. И след това да изпратя някой да я донесе. Този някой е Сол.
— Баламосвате ме. Разкажете ми всичко. Кой е идвал?
— Никой.
— Някой обаждал ли се е по телефона?
— Не.
— Да не сте получили писмо, телеграма или някакво друго послание?
— Не, не съм.
— И изпращате Сол да донесе червената кутия?
— Да.
— Той кога ще се върне?
— Не знам точно. Утре може би или вдругиден.
— Разбрах. Това е шега. Би трябвало да се сетя. Последното нещо, което бихте могли да направите сега, е да намерите кутията. Крамър ще бъде убеден, че сме я имали още от началото и вече няма да разговаря с нас. По доста интересен начин разпитваха Жебер. Вие казвахте, че насилието е долнопробен метод, и сега аз съм съгласен с вас. В крайна сметка Крамър ми каза нещо интересно. През последните пет години госпожа Фрост е наброила шейсет бона на Перен Жебер. По един бон на месец. Жебер не пожела да каже защо му ги е давала. Не знам дали са питали госпожа Фрост. Това сведение съвпада ли с вашата чудесна теория?
— Много добре — отговори шефът, като клатеше глава. — Естествено, не знаех каква е точната сума.
— Я виж ти! Но за сметка на това знаехте, че тя му дава пари?
— Съвсем не. Предполагах го. Нормално е, че му плаща. Това момче трябва от нещо да преживява. Поне той така си мисли. Как са го накарали да признае?
— Нищо не е признал. Разбрали са от банката.
— Чиста работа. Крамър има нужда от огледало, за да е сигурен, че носът му е в средата на лицето.
Поклатих глава.
— Предавам се. Вие сте идеален, несравним, единствен. Само едно нещо липсва на вашата организация — електрически стол в антрето. Така ще можете да свършите цялата работа съвсем сам.
Станах и изтупах панталона си с ръка.
— Трябва да тръгна в осем часа, за да ви представлявам на траурната церемония на господин Макнейр.
— Не ти завиждам — въздъхна Улф. — Мислиш ли, че е необходимо?
— Разбира се. Ще направи добро впечатление. Освен това все някой трябва да работи.
15.
Минаваше десет и половина, когато се прибрах вкъщи. Отворих тихо вратата на кабинета и видях Улф седнал в креслото си със затворени очи да слуша „Четвърт час мъдрост“ по радиото. На лицето му бе изписано дълбоко презрение.
Оставих го да страда още малко, но в крайна сметка се смилих над него и изключих радиото. Лицето му се отпусна и той въздъхна с безкрайно облекчение.
— Не се оплаквайте — казах аз. — Когато тази идиотщина по радиото е започнала, било е нужно само да станете, да прекосите пет метра в едната посока и пет в другата и мъките ви щяха да свършат.