— Знаеш много добре, че ми се е случвало да ставам и да изключвам радиото — правил съм го пред теб. Това физическо упражнение не ме плаши. Нарочно пускам програмата, по която тече „Четвърт час мъдрост“. По този начин си калявам волята и се подготвям да посрещна и най-големите неприятности в живота.
В същия момент иззвъня звънецът на входната врата. Наближаваше единайсет часът и не очаквахме никого. Сърцето ми запрепуска лудо, както става винаги, когато усетя, че се задава нещо ново във връзка с разследването, което водим. Улф беше такъв виртуоз (въпреки приказките ми от следобед), че очаквах да се появи Сол Панцър с червената кутия в ръка.
Но гласът, който се чу в коридора, не беше на Сол. Фриц отвори вратата и въведе Хелън Фрост. Станах и я хванах за ръка, защото изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне. Тя поклати глава и се приближи до Улф.
— Как сте, госпожице Фрост? — попита той и добави бързо: — Арчи, покани я да седне.
Тя се строполи на стола, който й поднесох.
— Стана нещо ужасно! — каза тя на Улф. — Страх ме е да се прибера вкъщи. Перен умря. Падна на тротоара на Седемдесет и трета улица.
— Господин Жебер? — попита Улф. — Дишайте дълбоко, госпожице Фрост. Арчи, донеси малко коняк.
— Не, не искам коняк, моля ви. Не бих могла да го изпия. Казах ви, страх ме е…
— Да, чух ви добре — каза Улф. — Но ако не се стегнете, ще изпаднете в нервна криза, а това съвсем няма да облекчи положението. Опитайте се да се отпуснете. Можете ли да говорите?
Тя прекара бавно пръсти по слепоочията си.
— Мога да говоря — отговори му тя. — Бъдете спокоен, няма да изпадна в нервна криза.
— Отлично. Заявихте, че господин Жебер е умрял на тротоара на Седемдесет и трета улица. От какво е умрял?
— Не знам. Качваше се в колата си. Изведнъж отскочи назад, извика и се затича към нас. Падна. Лю ми каза, че е мъртъв.
— Момент, моля ви. Да започнем отначало. Предполагам, че това се е случило, след като сте излезли от църквата след траурната церемония. Всички заедно ли вървяхте — майка ви, чичо ви, братовчед ви и господин Жебер?
— Да. Перен предложи да ни откара до дома, но майка ми и чичо ми решиха да вземем такси. Разговаряхме и вървяхме бавно по тротоара.
— Към колата на господин Жебер? — попитах аз.
— Да, но това забелязах едва по-късно, тъй като не знаех къде я е паркирал. Когато той се отдели от нас, аз останах заедно с мама и чичо, а Лю се оглеждаше за такси. Машинално проследих Перен с поглед, чичо ми направи същото. Видяхме го да отваря вратата на колата си и да отскача назад. Остана неподвижен една секунда, после се затича към нас, но успя да измине само половината от пътя. Падна. Претърколи се… и после…
— Успокойте се, госпожице Фрост. Вече сте изживели този момент, не започвайте пак. Просто ми изложете фактите, без да се вживявате в обстановката. Когато той падна, несъмнено някой се притече на помощ? Вие може би или майка ви?
— Не. Мама ме държеше за ръката. Чичо ми се затича към него, също и един минувач. Извиках Лю и той също се присъедини към тях. Мама ми каза да стоя на мястото си. Започнаха да се събират хора. Аз не помръднах. След около минута Лю дойде при нас и каза, че Перен е мъртъв и най-добре ще бъде да взема такси и да се прибера вкъщи. Качих се в едно такси, но не исках да се прибирам вкъщи и дадох вашия адрес на шофьора. Аз… аз си помислих…
— Не сте били в състояние да мислите — увери я Улф. — Следователно не знаете от какво е умрял Жебер?
— Не. Нямаше нищо. Никакъв шум, абсолютно нищо.
— Знаете ли дали е ял или пил нещо в църквата?
Тя вдигна глава:
— Сигурна съм, че не е.
— Няма значение — въздъхна шефът. — Ще разберем. Казахте, че след като е отскочил назад, той е извикал? Разбрахте ли думите му?
— Да, името на майка ми. Сякаш я викаше на помощ.
— Предполагам, че я е извикал СТРАСТНО — каза Улф. — Извинете ме за тази иронична забележка. Жебер би ме разбрал, ако можеше да ме чуе. Значи той извика „Кал-ида!“. Няколко пъти?
— Да, няколко пъти. Така се казва майка ми.
— Знам много добре. Изглежда, че Жебер е умрял или от сърдечна криза, или от мозъчен удар, или от прилив на остра мизантропия. Стори ми се обаче, че казахте, че се страхувате. От какво?
Тя отвори уста, затвори я и погледна Улф.
— Ами… — заекна. — Ами аз…