В девет бях в кухнята и си отмъщавах за бездействието на четири яйца в препържено масло, придружени с цял куп препечени филийки. Измитах репортажите от вестниците по повод смъртта на Перен Жебер. Хватката беше съвсем нова за мен. Като е влизал в колата си, той е блъснал с глава съд с отрова, закрепен за тавана точно над мястото на шофьора. Течността се е изляла върху него и предимно на тила му. Каква е била отровата, никой не споменаваше. Реших да се задълбоча в учебника по токсикология. Знаех само две или три вещества, способни да предизвикат такъв фатален резултат, и то най-вече при външно приложение.
Малко след девет Сол Панцър се обади по телефона и поиска да говори с Улф. Свързах го директно с оранжерията. Улф ме покани да слушам и това повече ме ядоса, отколкото ме изненада. Протегнах крака и се загледах в обувките си, като мечтаех за деня, когато те вляза в кабинета с убиец в куфара си и Улф ще трябва да плати, за да му дам да погледне вътре. Малко след това се обади и Крамър. Свързах го с шефа, но този път слушах разговора, за да мога да водя бележки. Напразен труд. Крамър изглеждаше като човек, който има нужда от три коктейла и удобно легло. Между всичките му приказки разбрах, че прокурорът не се отказва и има намерение да предприеме извънредни мерки.
Разочарован, продължих да чета учебника по токсикология.
Не бях в настроение да посрещам посетители, когато към десет часа Фриц ми донесе визитната картичка на някой си Матиас Фрисби. Бях чувал за него, знаех, че е един от помощник-прокурорите, но никога не го бях виждал. Още от пръв поглед се убедих, че нищо не съм пропуснал. Той беше от типа „манекени“, с колосана якичка, идеално изгладени дрехи, а в очите му се четеше почти болезнено самолюбие.
Съобщи, че иска да види Ниро Улф. Отговорих му, че Ниро Улф ще може да го приеме както обикновено едва след единайсет часа. Той настоя за среща в момента.
— Почакайте, ако обичате — казах аз.
Качих се в оранжерията, където Улф експериментираше с Теодор нов метод, свързан с хибридите. Благоволи да ми направи знак, че ме е видял.
— Извънредните мерки са долу — съобщих. — Казват се Фрисби. Настоява да зарежете всичко и да слезете да говорите с него.
Улф не отговори. Изчаках половин минута и попитах весело:
— Да му кажа ли, че сте онемял?
— Много си доволен, че той е тук, нали? — изръмжа шефът, без да се обръща. — Това ти дава повод да ми тровиш живота. Добре, успя. Отрови ми живота. Сега се махай.
— Какво да предам?
— Нищо. Изчезвай.
Слязох долу и намерих Фрисби в кабинета, седнал в креслото с ръце на страничните облегалки и грижливо събрани пръсти.
— Господин Фрисби, ако искате наистина да видите господин Улф, да ви дам ли книга или вестник, докато чакаме да стане единайсет часът? — предложих.
— Той е тук, нали?
— Естествено. Той никога не напуска къщата.
— В такъв случай няма да чакам цял час. Бяха ме предупредили, но няма да търпя подобно поведение.
— Както искате — повдигнах рамене аз. — Просто ви уведомих. Прегледайте все пак сутрешните вестници, докато не търпите поведението му.
— Това е непоносимо! — изрече Фрисби, като ставаше. — Знайте, че никой няма право да пречи на правосъдието! Господин Скинър ме изпраща, за да…
— Сигурен съм, че ви изпраща! Той няма желание да се връща тук след последния си опит.
— Господин Скинър ме изпраща да говоря с Улф. Вече показах достатъчно добре желание, като дойдох дотук. Сега искам да видя Улф веднага. Чувате ли ме? Веднага!
— Вече го казахте. Това не е причина да се ядосвате. Ако ви заявя, че все пак ще се наложи да почакате до единайсет часа, какво ще направите?
— Няма да чакам — изкрещя той. — Ще отида в кабинета си и ще му покажа къде зимуват раците! Ще му отнема разрешителното! Той разчита на приятеля си Морли, за да го закриля, но аз ще му покажа на този съмнителен детектив…
Прекъснах този словесен водопад, като го ударих през лицето. Ако не бях в толкова лошо настроение, сигурно нямаше да го направя. Освен това не беше силно, по-скоро беше шамар отколкото юмручен удар, но той залитна.
— Вие… вие ще ми платите за това! — заекна той, прекалено разярен, за да говори разбрано. — Вие…
— Вън! Преди да съм се ядосал! Да ни отнемете разрешителното! Вие страдате от мания за величие, младежо! Знам защо Скинър ви е изпратил тук — просто за да ви създаде условия да станете смешен. И вие успяхте. Следващия път, когато наречете Улф съмнителен детектив, няма да ви ударя насаме, а ще ви набия пред триста души! Разбрахте ли?