Фрисби се обърна и излезе, без да отговори. След като външната врата се затвори след него, излях гнева си върху кошчето за боклук. След това седнах. Разбира се, шамарът ме бе успокоил, но не достатъчно.
Задълбочих се в учебника по токсикология и все още го четях, когато в единайсет часа Улф слезе от оранжерията. Веднага след него влезе Фриц с бира и чаша. Улф напълни бавно чашата, изпи я, после се облегна назад и въздъхна.
— Фрисби стана досаден — обясних аз. — Наложи се да го погаля по бузата. Той ще ви отнеме разрешителното, ще ви разори и ще ви натика в миша дупка.
— Наистина ли? — попита Улф, като ме поглеждаше изпод притворените си клепачи. — Той кога съобщи за намеренията си? Преди да го удариш или след това?
— Преди. След това нямаше възможност много да говори.
— Имам ти доверие, Арчи — въздъхна Улф, — но понякога ми се струва, че си като лавина. Не можеше ли да го убедиш по друг начин, вместо да го удряш?
— Не може да се каже, че наистина съм го ударил. Просто беше един нервен жест, това е всичко. В лошо настроение съм.
— Виждам. Извинен си. Това разследване е досадно и неприятно още от самото начало. А! Някой звъни. Надявам се да е Сол.
На вратата се показа инспектор Крамър.
— Как сте, сър? — каза шефът. — Седнете. Мога ли да ви предложа бира?
Крамър имаше торбички под очите и косата му беше разрошена. Той седна мълчаливо, въздъхна и извади пура от джоба си. Но вместо да я запали, я погледна с отвращение и я върна там, откъдето я беше взел.
— Когато не ми се пуши — съобщи той, — значи всичко върви наопаки. Гудуин, какво си направил на Фрисби?
— Аз ли? Нищо. Съвсем нищо, доколкото си спомням.
— Той обаче си спомня. Ще имаш неприятности, младежо.
— Какво ще ми направи? — попитах аз. — Ще ме обеси ли?
— Не знам и не ми пука — отговори Крамър, като повдигна рамене. — Това, което ще ти се случи, е най-малката ми грижа.
Той пак взе пурата си и я задържа в ръка.
— Дойдох да поговорим спокойно. Мога ли да ви задам няколко точни въпроса и да получа от вас не по-малко точни отговори?
— Опитайте.
— Добре. Ако претърсим тук, ще намерим ли червената кутия?
— Не.
— Виждали ли сте я и знаете ли къде се намира?
— Не и на двата въпроса.
— В сряда, преди да умре, Макнейр каза ли ви нещо, което би могло да обясни всички тези престъпления?
— Вие чухте дума по дума всичко, което Макнейр каза тогава. Арчи ви прочете стенографския запис на разговора.
— Добре. Имате ли някакви сведения във връзка с мотивите за тези престъпления?
— Естествено. Този въпрос противоречи на здравия разум. От четири дни разследвам този случай.
— Кой е източникът на сведенията ви?
— Ако искате да ви кажа честно — вие.
Полицаят го погледна учудено. Той поднесе пурата към устата си и я захапа, без да си дава сметка какво прави.
— Как съм ви казал и кога?
Улф поклати глава:
— Не, господин Крамър, още не. Вие „изгоряхте“, както казват децата, но аз все още не съм готов. Освен това аз също съм любопитен. Във вестниците липсват подробности по какъв начин е излята отровата върху господин Жебер.
— Това какво значение има? — изръмжа Крамър.
— Интересува ме, пък и така времето ще мине по-бързо.
Полицаят взе пурата си и искрено се учуди, когато видя, че не е запалена. Драсна клечка кибрит и дръпна няколко пъти от нея с явно удоволствие.
— Ето — каза той. — Вземете парче безцветна лепенка с ширина три-четири сантиметра и дължина двайсет и пет сантиметра. Залепете двата края към тапицерията на тавана на колата, точно над мястото на шофьора, така че да се получи нещо като гнездо. След това вземете фаянсова купичка, каквато продават по всички базари, и я положете в това гнездо, като внимавате да не излеете съдържанието върху себе си. А съдържанието е петдесет грама нитробензол. Тъй като тази отрова се изпарява бързо и излъчва силна миризма на горчиви бадеми, към нея добавяте две-три лъжички вода, която ще стои отгоре, без да се смесва с отровата. Ако се опитате да се качите в кола, ще установите, че очите ви автоматично се спират или на седалката, или на пода на колата. Има вероятност едно на хиляда да вдигнете очи към тавана и по този начин главата ви ще мине на няколко сантиметра от фаянсовата купичка. Почти сигурно е, че ако не обърнете съда още при влизането си в колата, съдържанието му ще се излее отгоре ви още на първия завой. Как ви харесва това?