Крамър потри брадичката си с ръката, с която държеше пурата, пепелта падна на панталона му, но той не й обърна внимание. Гледаше само Улф:
— Един час, казвате — произнесе след малко.
— Може би малко повече, но не мисля.
— Не мислите! Кажете ми какво има в този пакет, който Гудуин прибра в сейфа?
— Нещо, което ми принадлежи. О, не! Сега пък защо се ядосвате? Поканих ви да чуете обяснението на смъртта на Моли Лок, на Макнейр и на Жебер. Бих могъл на ваше място да поканя журналисти или пък господин Морли, заместник-прокурора. Не сте разумен, сър. Аз сърдя ли се, когато на вас ви върви? В два часа с цялото семейство Фрост. Да или не?
Крамър стана. Погледът му се насочи към сейфа.
— Това е червената кутия, нали? Кажете ми.
— В два часа — каза Улф, като клатеше глава.
— Добре, но ще ви дам един съвет. Гледайте да не се провалите.
17.
Тъкмо ставахме от масата, когато в два часа, придружени от инспектор Крамър и Пърли Стъбинс от криминалния отдел, всички членове на семейство Фрост позвъниха на вратата. Отидох да ги посрещна и ги въведох направо в кабинета.
Седнал зад бюрото си, Улф прие посетителите с леко кимване. Бях приготвил столовете и показах на всеки къде да седне. Хелън бе до Улф, от дясната й страна седеше Крамър, а до него Лю. Чичо Дъдли бе настанен недалеч от мен, за да мога да се намеся, ако се наложи, и госпожа Фрост — от другата страна на Дъдли, в големия кожен фотьойл, който обикновено стои близо до глобуса. Всички изглеждаха повече или по-малко уморени. Подутите очи и сивкавият тен на Лю бяха последици от ужасния ефект на нитробензола. Госпожа Фрост, облечена в черна рокля, бе бледа и спокойна. Хелън, облечена с тъмен костюм и подходяща шапка, скръсти нервно ръце веднага щом седна и се загледа напрегнато в Улф. А Дъдли се въртеше на стола си и оглеждаше всички подред. Улф се приведе напред и каза тихо на Крамър:
— Вашият колега, господин Крамър… Може ли да почака в кухнята?
— Не се притеснявайте за него — изръмжа инспекторът.
— Присъствието му не е необходимо — настоя Улф.
Инспекторът се реши и повдигна рамене.
— Изчакай в кухнята, Пърли. Ще те извикам, ако стане нужда.
Стъбинс изгледа недружелюбно Улф, но излезе. Шефът изчака вратата да се затвори след него и заговори:
— Ето ви всички събрани тук. Известно ми е, че сте дошли само защото инспектор Крамър ви е поканил. Все пак благодаря ви, че дойдохте. Въпреки че нищо не очаквам от вас, необходимо беше всички да присъстват.
— Дойдохме, защото бяхме принудени! — извика Дъдли Фрост. — Като че ли не го знаете! Какво друго ни оставаше да направим, като се има предвид отношението на полицията към нас! Но аз заявих на инспектор Крамър, че ще говорим само в присъствието на нашия адвокат. Лично аз отказвам да кажа и дума! Нито една!
— Надявам се, че ще удържите на думата си, господин Фрост — въздъхна Улф. — Вие нямате нужда от адвокат, защото единственото, което очаквам от вас, е малко търпение. Това няма да е разпит, а монолог. Арчи, добре ще е да извадиш предмета.
Това беше първата изненада. Ролята ми беше мълчалива, но активна. Отворих сейфа и взех пакета на Сол, за да го поставя пред Улф. Опаковката беше свалена. Това, което поставих пред Улф, беше малка кутия от червена кожа, протъркана и овехтяла. Беше дълга двайсет сантиметра, широка — десет, и дълбока пет сантиметра. Улф я погледна бегло и я премести настрани. Аз седнах на мястото си и отворих бележника си.
Аудиторията зашумя, но нямаше коментари. Всички гледаха кутията, с изключение на Хелън Фрост, която не изпускаше Улф от очи. Крамър не изглеждаше учуден, но не сваляше поглед от кутията.
— Арчи — каза Улф, — не е необходимо да записваш. Ще говоря само аз, а това, което ще кажа, никога няма да го забравя. — Той заговори по-рязко: — За сметка на това, ако обичаш, вземи си револвера и го дръж под ръка. Ако трябва, не се колебай да го използваш. Не искам да видя кабинета си залят с нитробензол. Достатъчно, господин Фрост! Стойте мирно! Напомням ви, че една жена и двама мъже бяха убити! Седнете на мястото си!
Дъдли Фрост се успокои. Несъмнено револверът ми беше една от причините за това. Бях го извадил от чекмеджето и го държах небрежно в ръка. Крамър се премести малко назад, за да може да наблюдава всички.
— Всяко убийство е като мелодрама — продължи Улф. — Истинската трагедия е не в самата смърт, а в мотивите, които я предизвикват. Както и да е — добави, като поглеждаше госпожица Фрост изпод полуотворените си клепачи, — най-напред ще се обърна към вас, госпожице Фрост. Принуждава ме професионалната ми гордост. Искам да ви докажа, че още преди да намеря тази червена кутия и това, което тя съдържа, знаех решението на тази загадка. Знаех кой е убил господин Макнейр и причината за смъртта му. Ще ви причиня голяма болка, но не виждам как бих могъл да го избегна. — Той въздъхна. — Ще бъда кратък. Като начало няма да ви наричам вече госпожица Фрост, а госпожица Макнейр. Вашето истинско име е Глена Макнейр.