Глена Макнейр не отговори. Тя дори не го чу. Стана и направи три крачки към жената, която от толкова години наричаше своя майка. Тя потрепери цялата, но се овладя и каза глухо:
— Баща ми! Убила си баща ми! Нещастнице!
Лю се намеси:
— Много й се събра, господин Улф. Не трябваше да я каните тук. Ще я закарам у дома.
— Тя няма дом — отговори Улф, — освен в Шотландия. Госпожице Макнейр, умолявам ви, седнете. Ние с вас трябва да доведем работата си докрай. Смелост! Помислете за баща си.
Тя пак потръпна, но седна покорно на стола си.
— Така да бъде — каза. — Но мисля, че вие казахте всичко.
— Не съвсем — продължи Улф, като сочеше госпожа Фрост с пръст. — Още нещо ще трябва да чуете, госпожо Фрост. След като се саморазправяте с господин Макнейр, се надявате несъмнено, че това ще бъде достатъчно. Сметката ви обаче излиза крива, тъй като господин Жебер не си губи времето. Подновява заплахите си с удвоена сила. Той дори казва на господин Гудуин, че вие сте ликвидирали Макнейр в пристъп на привично за него чувство за хумор. Предполага, че господин Гудуин не знае латински и не му е ясно, че вашето име Калида идва от калидус, което значи страстна, гореща. Оттук и думата „страстно“, употребявана толкова настойчиво. Само че аз знам латински. Намерението на вашия приятел е само да ви уплаши и толкова добре успява, че още на следващия ден заплаща за това с живота си. Поздравявам ви за изпълнението на това убийство, но ви уверявам…
— Млъкнете! — каза рязко тя. — Достатъчно ви търпях. Господин Крамър, вие, като представител на полицията, давате ли си сметка какво говори този човек? Вие ли ще поемете отговорността за думите му? Да се смятам ли за обвинена?
— Напълно е възможно — отговори студено инспекторът. — Във всеки случай ще останете на мястото си, докато не получа доказателства. Но ви предупреждавам, че всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.
— Нищо няма да кажа, а и какво бих могла да отговоря на тези глупави измислици? Що се отнася до доказателствата, те несъмнено са фалшиви! Нека ги видя! Имам това право!
— Естествено — каза Улф, а очите му се бяха превърнали в две тесни цепки. — Арчи, дай кутията на госпожа Фрост. Тя не е заключена.
Взех кутията от бюрото и я сложих в ръцете на жената. Всички погледи се обърнаха към нея, дори и този на Глена Макнейр. Калида сложи кутията на коленете си с ключалката към себе си и повдигна капака по такъв начин, че никой освен нея да не можеше да види какво има вътре. Движенията й бяха съвсем спокойни И нито ръцете, нито лицето й издаваха някакво вълнение. Тя погледна вътре и пъхна дясната си ръка, като капакът опираше в китката й. Очите й се спряха на Улф, докато зъбите й прехапаха леко долната й устна.
— Внимавайте, госпожо Фрост — каза Улф, като се приведе напред. — Уверявам ви, че съдържанието на тази кутия не е било фалшифицирано. Аз знам и вие знаете също, че всичко, което казах дотук, е истина.
Надявате се несъмнено да не ви признаят за виновна за трите убийства, които сте извършили. Процесът ще бъде яростна битка. Ще има доказателства срещу вас, но, от друга страна, вие сте все още млада и изключително привлекателна. Това са аргументи, които бихте могли да използвате в своя полза. Но не залагайте много на тях. Измамата, която сте извършили преди деветнайсет години, ще бъде доказана с помощта на сестрата на господин Макнейр. Както вече ви казах, в Картаген извършват разследване. И най-важното — наследството на вашия съпруг ще бъде поделено между племенника ви и девера ви. Във всички случаи ще загубите богатството на Фрост, това богатство, заради което сте убили трима души. Процесът ще бъде публичен, вие ще бъдете разорена, отчаяна, свършена… Внимавай, Арчи!
Докато Улф говореше, ръката на госпожа Фрост непрекъснато опипваше нещо в кутията. Мисля, че аз бях единственият, който забеляза това. Но никога няма да забравя изражението на лицето й, докато слушаше Улф. Като се изключат следите от зъбите върху долната й устна, нищо не издаваше какво фатално и отчаяно действие замисля. За части от секундата тя поднесе към устните си едно малко шишенце и изпи съдържанието му.