— Госпожице Мичъл — обърна се Улф към русата, — доколкото знам, миналия понеделник, преди осем дни, вие сте влезли в асансьора на партера заедно с госпожица Фрост, за да се качите на този етаж. Така ли е?
Тя потвърди с кимване на глава.
— Не е имало никой на този етаж или поне вие не сте видели никого. Тръгнали сте по коридора и сте влезли в петата стая отляво — стаята, която служи за почивка на манекените. Моли Лок вече е била тук. Така ли е?
Тя потвърди по същия начин.
— Разкажете ми какво се случи тогава.
— Ами — пое си дъх Телма Мичъл, — говорихме за ревюто, за клиентите и така нататък около три минути, от което не си спомням нищо съществено. Изведнъж Моли каза, че е забравила нещо, бръкна под палтото си и извади една кутия…
— Позволете. Какво точно каза госпожица Лок?
— Само че щяла да забрави, че е… отмъкнала нещо.
— Не. Моля ви. Точно какви думи употреби?
Тя го погледна:
— Добре. Ще се опитам. Тя каза: „О, деца, щях да забравя! Отмъкнах нещо, какво ще кажете?“ И извади кутията изпод палтото.
— Къде беше това палто?
— То беше нейното палто, стоеше върху масата.
— Вие къде се намирахте?
— Аз ли? Аз бях тук права. Моли беше седнала върху масата.
— Къде стоеше госпожица Фрост?
— Тук, до огледалото. Тя си оправяше прическата. Нали, Хелън?
Силфидата1 кимна мълчаливо.
— След това? — продължи Улф. — Точните думи.
— Тя ми подаде кутията, аз я взех, отворих я и казах…
— Беше ли отваряна преди това?
— Нямаше нито опаковка, нито панделка. Аз я отворих и казах: „О, късмет! Кутия бонбони, и то съвсем нова! Откъде я взе, Моли?“ Тя отговори: „Нали ти казвам, че я отмъкнах. Изглежда вкусно.“ Тя предложи на Хелън…
— Думите?
— Не си спомням — намръщи се Телма. — Просто: „Заповядай, Хелън“ или „Вземи си, Хелън“. А освен това Хелън отказа.
— Какво каза тя?
— Не знам. Какво каза, Хелън?
— Не си спомням — отговори госпожица Фрост. — Бях пила коктейл и нямах желание да ям бонбони.
— Точно така — съгласи се русата. — След това Моли си взе един, аз също.
— Чакайте — размаха показалец Улф, — вие ли държахте кутията?
— Да. Моли ми я подаде.
— Госпожица Фрост не се е докосвала до нея?
— Не. Нали ви казах, че тя отказа. Дори не я погледна.
— Значи госпожица Лок и вие самата сте си взели по един бонбон…
— Да. Аз си избрах захаросан ананас. Имаше почти всичко: шоколад, нуга, захаросани плодове, орехи, бадеми. Аз изядох моя. Моли лапна нейния и след като го сдъвка, каза… каза… че е силно…
— Думите, моля ви.
— Тя каза, чакайте… „Господи, колко е силно! Но все пак не е лошо, става за ядене.“ Тя се намръщи, но преглътна. Тогава, тогава… няма да повярвате колко бързо стана всичко!
— Ще се опитам. Кажете.
— Не минаха повече от трийсет секунди, сигурна съм. Аз вече си бях взела друг бонбон и започвах да го дъвча, а през това време Моли гледаше в кутията и говореше нещо за неприятния мирис…
Тя млъкна внезапно. Вратата се отвори и Лъвлин Фрост влезе, като носеше пакет. Аз станах, взех го и извадих чаша, бутилки и отварачка. Сложих всичко пред Улф.
— Хм! „Шрайнер“ — каза той. — Прекалено изстудена.
— По-добре така отколкото топла. Опитайте все пак.
Той си наля.
След като изпразни първата бутилка, изтри устните си.
— Разказвахте, госпожице Мичъл, че госпожица Лок говорела за неприятния мирис.
— Да. И след това… и след това изведнъж тя се изправи, като надаваше вик… не, не точно вик, по-скоро шум, не намирам точната дума, ужасен звук. Тя скочи от масата, после се облегна на нея със съвсем… съвсем изкривено лице. Погледна ме втренчено, устата й се отвори, после се затвори, без да издаде звук. След това потрепери, протегна ръце към мен, хвана ме за косата и… и…
— Да, госпожице Мичъл?
— И когато падна — продължи Телма Мичъл, едва сдържайки сълзите си, — тя ме повлече със себе си, защото все още ме държеше за косата. Ужасно се изплаших. Извиках. После, когато докторът… когато дойдоха хора, тя имаше мой кичур в ръката си.
— Здрави нерви имате, госпожице Мичъл.
— Не съм страхливка. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, си изплаках очите. Но не и в момента. Хелън беше до стената, трепереше и гледаше, без да е способна да помръдне, тя сама ще ви каже. Аз изтичах към асансьора, като виках за помощ, после се върнах бързо и затворих кутията с бонбони, за да я пазя до пристигането на господин Макнейр. Дадох му я. Моли беше мъртва, сигурна бях. Умря веднага, щом падна на земята. Знаете ли какво е било? Докторът каза, че е някаква киселина, а във вестниците се споменаваше за цианкалий.
1
Дух на въздуха, представян като жена (гр.-лат.); прен. прелестна, нежна и красива жена. — Б.пр.