— Трябва да попитате господин Гудуин — отговори Улф. — Аз му я подарих.
Крамър се обърна към мен.
— Съжалявам, инспекторе — отговорих с най-чаровната си усмивка. — Но мисля да си слагам марките в нея.
Все още пазя тази червена кутия, а Крамър получи друга за своята колекция. Една седмица по-късно истинската, тази на Макнейр, беше намерена в къщата му в Шотландия, зад една тухла от камината. Съдържаше абсолютно всички доказателства, достатъчни, за да убеди който и да е съдебен състав. Но вече повече от седем дни на Калида Фрост й бе абсолютно безразлично каква ще бъде издадената срещу нея присъда.
19.
Улф смръщи вежди и изгледа последователно Лъвлин Фрост и баща му.
— Къде е тя? — попита той.
Беше понеделник по обяд. Фростови се бяха обадили сутринта, за да уговорят среща.
— В „Гленан“ — отговори Лю, като се изчерви. — Каза, че ви се е обадила в събота, за да ви попита дали може да замине. Не иска да вижда никого от семейство Фрост. Не желае да говори с мен. Искаме да отидете при нея. Става въпрос само за два часа работа.
— Господин Фрост — каза сухо шефът, — ще ви бъда много благодарен, ако спрете дотук. Ако това е само шега, намирам, че е неуместна. Няма нищо чудно в това, че госпожица Макнейр иска да се отдалечи за известно време от семейство Фрост. Дайте й време да помисли. Тя ще разбере, че не всички сте лоши. Освен това помислете, че следващия път, когато я видите, вие ще имате два нови коза: вече не сте й братовчед по права линия, нито какъвто и да е роднина, и освен това имате един милион долара. Или поне ще имате. Баща ви ще ви осведоми по въпроса.
Дъдли Фрост остави чашата с уиски, която държеше.
— Това вече е направено — съобщи той. — Тази жена, снаха ми, отрови двайсет години от живота ми. Слава Богу, че с това е приключено. Като си помисля, тя не беше чак толкова умна, защото трябваше да знае, че ако аз се заема с управлението на богатството, след няколко години нямаше да остане много от него. Затова дадох пълномощия на един адвокат. Казва се Кейбът. Последният му доклад показваше двайсет и два процента увеличение на капитала, така че синът ми ще си получи милиона. И аз също. Тогава ще се види дали ще успея да го запазя. Накратко, това, което исках да ви кажа, е, че аз ще ви платя сметката. Ако не бяхте вие, нямаше да получа нищо. За съжаление не мога днес да ви напиша чек. Ще бъде нужно време, за да…
— Господин Фрост! Моля ви! Госпожица Макнейр е моята клиентка.
— Глупости! — продължи Дъдли Фрост, като взе отново чашата си с уиски. — Винаги съм мислил, че е редно синът ми да ви плати. Не знаех, че аз самият ще имам тази възможност. Хелън… Хелън няма да има нищо, освен ако…
— Господин Фрост, настоявам! Господин Макнейр е дал в завещанието си инструкция на сестра си. Несъмнено…
— Макнейр, този луд! И защо да приема парите на Макнейр? Защото според вас той й е баща? Възможно е. Но те в никакъв случай не се доближават до милиона, който би могла да има тя, ако се омъжи за сина ми. Това е и моето желание, защото съм много привързан към момичето. Така че не ми казвайте, че Хелън ви е клиентка, не искам да ви слушам. Изпратете ми сметката си, ще я платя. Помислете си само, че сте имали късмет да поверя парите на този адвокат.
Затворих бележника си с мисълта, че най-трудното в това разследване беше да разберем кой точно ще ни плати.