— Това е ваша работа — промърмори Лю Фрост. — А вие приехте. Ако не сте на необходимата висота…
— Абсурдно е. Инженерите не копаят дупки. — Улф протегна ръка към чашата си. — Не съм ви благодарил за бирата. Сега го правя. Уверявам ви, господине, че проблемът съвсем не надминава професионалните ми възможности, при условие че мога да ги разгърна. Един пример: да вземем госпожица Мичъл. Казва ли истината? Тя ли е убила Моли Лок? Ще се опитам да разбера. Госпожице Мичъл — попита той, като смени тона си, — обичате ли сладки неща?
— Мислите се за много силен — каза русата.
— Моля за вашето снизхождение. Ядете ли често сладки неща?
— От време на време — отговори тя, като повдигаше рамене. — Когато си манекен, трябва да се грижиш и за линията си.
— Кой вид сладки неща предпочитате?
— Захаросани плодове. Обичам и орехи.
— Вие сте свалили капака на кутията, нали? Какъв цвят беше той?
— Кафяв. Златистокафяв.
— Каква марка бяха бонбоните? Какво пишеше на капака?
— Чакайте… Асортимент или асорти — нещо подобно.
— Нещо подобно! — сухо каза Улф. — Да не би да твърдите, че не си спомняте надписа на капака?
— Боже мой… не. Странно е… А си мислех…
— Аз също. Вие гледате, сваляте капака, малко по-късно го слагате обратно, като знаете, че кутията съдържа силна отрова, и дори не проявявате любопитство…
— Момент, ако обичате! Моли лежеше мъртва на пода, стаята беше пълна с хора, а аз търсех господин Макнейр, за да му предам кутията. Тази кутия изгаряше пръстите ми и ви уверявам, че ми идеше наум всичко друго, но не и да проявявам любопитство. Наистина все пак е странно, че не съм видяла надписа.
Улф кимна с глава.
— Виждате, сър, как стоят нещата — обърна се той към Лю Фрост. — Какъв извод ще направим от разговора с госпожица Мичъл? Трябва ли да се мисли, че тя лъже умело, като твърди, че не е видяла надписа на капака, или е напълно възможно това да й е убягнало? Друг пример: вашата братовчедка. Ваш ред е, госпожице Фрост. Обичате ли сладки неща?
— Това необходимо ли е, Лю? — обърна се тя към братовчед си.
Фрост почервеня. Понечи да отговори, но Улф го изпревари:
— Госпожица Мичъл издържа. Вярно е, че тя има здрави нерви.
— Моите също са в отлично състояние — заяви Хелън, като гледаше Улф право в очите. — Но този метод ме… О! Каквото и да е. Да, обичам сладки неща. Предпочитам карамел и тъй като трябва да пазя линия, ям само от него.
— Какъв карамел? Шоколадов? Лешников?
— Всякакъв. Обичам да дъвча карамел, това е всичко.
— Сама ли си го купувате?
— Не. Не става нужда. Братовчед ми познава вкусовете ми. Изпраща ми кутии от Карлати. Прекалено много. Принудена съм да раздавам по-голямата част от тях.
— Много ли обичате карамел?
— Много — съгласи се тя.
— Трудно ви е да откажете, когато ви предлагат?
— По принцип — да.
— През онзи понеделник работихте много, нали? Бяхте уморена? Обядвахте набързо?
— Да.
— Защо тогава, след като Моли ви е предложила карамел, вие сте й отказали?
— Тя не ми предложи карамел. В онази кутия нямаше… — Тя млъкна внезапно, погледна крадешком братовчед си и се обърна пак към Улф: — Искам да кажа, че предположих…
— Предположихте? — попита той с внезапно променен глас.
— Не. Не знам.
— Госпожица Мичъл каза, че вие не сте се докосвали до кутията. Били сте пред огледалото и сте оправяли прическата си. Дори не сте я погледнали. Вярно ли е?
— Да.
— Госпожица Мичъл каза, че след като е затворила кутията, я е предала на господин Макнейр. Вярно ли е?
— Не знам. Аз… аз не обърнах внимание.
— Не, естествено, като се имат предвид обстоятелствата. Поглеждали ли сте в кутията от момента, в който господин Макнейр я е взел, до момента, в който е попаднала в ръцете на полицията. Да или не?
— Не, не съм.
— Последен въпрос, госпожице Фрост, който ще допълни показанията ви. Сигурна ли сте, че не знаете какво пишеше на капака? Не става ли въпрос за марка, която ви е позната?
— Нямам представа.
Улф въздъхна и се облегна назад. Взе последната бутилка, напълни чашата си и се загледа в пяната. Всички мълчаха. Гледаха го как пие. Той остави чашата си и се обърна към клиента ни:
— Ето, господин Фрост — изрече спокойно. — Ето как един кратък разговор може да доведе до неочаквани открития. От показанията на братовчедка ви се разбира, че тя не е виждала кутията, след като госпожица Лок я е „отмъкнала“. Не й е известна марката и следователно нищо не може да знае за съдържанието. Но въпреки това твърди със сигурност, че в кутията не е имало карамел. Заключение: видяла е какво има в кутията в определен момент, преди госпожица Лок да я вземе. Това, сър, е обикновена дедукция. Това имах предвид, когато ви казах, че трябва да се срещна с всички, които са присъствали тук миналия понеделник.