Лю Фрост изгледа ядосано шефа и изкрещя:
— Какво говорите? Братовчедка ми…
— Дедукция, господин Фрост. Чисто и просто.
Хелън, много бледа, гледаше унило. Отвори уста, за да заговори, но Телма Мичъл я изпревари:
— Тя не каза, че знае, че не е имало карамел в кутията. Тя каза…
Улф вдигна ръка.
— Показвате вярност, която ви прави чест, госпожице Мичъл, но мисля, че най-напред трябва да сте вярна на жертвата. Господин Фрост ме домъкна тук във връзка с убийството на Моли Лок. Той помоли за услугите ми, за да разбера как и защо това се е случило. Така ли е, господин Фрост?
— Не ви плащам, за да задавате идиотски въпроси на две изтощени момичета — каза рязко той. — Чуйте ме добре: ако мислите, че ще ви плащам за… Но какво правите? Къде отивате? Какво има пак? Седнете, де!
Улф стана бавно и заобиколи масата. Фрост скочи и протегна ръце към него.
Създалото се положение изискваше моята намеса.
— Не така, младежо — посъветвах го аз.
Имах голямо желание да го ударя, но както беше застанал, щеше да падне върху момичетата.
— Полека! Не се сърдете — казах.
Той ме погледна мрачно, но се укроти. През това време Улф стигна до вратата. Точно в този момент някой почука, вратата се отвори и в стаята влезе жената, която бе в черна рокля с бели копчета.
— Моля да ме извините — рече тя спокойно. — Мога ли да ви отнема госпожица Фрост? Долу имат нужда от нея. Освен това господин Макнейр ми каза, че искате да разговаряме. На ваше разположение съм.
Погледнах Улф. Той се поклони по своя начин, тоест главата му се придвижи няколко сантиметра наляво и надясно.
— Благодаря, госпожо Леймън. Не е необходимо. Постигнахме по-голям успех, отколкото се надявахме. Арчи, плати бирата. Дай един долар на господин Фрост.
Извадих един долар от портфейла си и го сложих на масата. Един бегъл поглед ми показа, че Хелън Фрост е много бледа, Телма Мичъл — заинтригувана, а Лю Фрост — готов да убие някого.
Улф излезе. Аз го настигнах при асансьора.
— Тази бира не струва повече от двайсет цента бутилката, или общо осемдесет — забелязах аз.
Той се съгласи:
— Ще впишеш разликата към разходите.
Долу на партера Макнейр разговаряше с тъмнокоса жена, средна на ръст и с презрително свити устни: изгледах я, тъй като предположих, че е майката на Хелън. Тя говореше за покупката на бадемовозелената рокля. Едно чаровно момиче демонстрираше палто пред кокалеста дама. Стигнахме до външната врата, когато тя се отвори и пред нас застана висок юначага с белег на бузата. Известна ми беше историята на този белег и затова ръгнах с лакът здравеняка в ребрата.
— Здравей, Пърли.
Той спря и загледа слисано Улф.
— Ха така! Ти в джоба си ли го донесе? — попита ме.
Намръщих се.
По обратния път се опитах да подхвана приятелски разговор с шефа, но безуспешно.
— Тези манекени изглеждат много добре!
Тишина. Опитах друга тема:
— Видяхте ли този тип, когото срещнахме на вратата? Това е нашият стар приятел Пърли Стъбинс от криминалния отдел. Един от хората на Крамър.
Той не отговори. Аз задълбочих усилията си да открия подходяща малка дупка по пътя.
3.
Лю Фрост се обади за пръв път в един и половина на обяд. С Улф тъкмо отдавахме дължимото на порция наденички, ароматизирани с десет различни подправки: това бяха „полунощните наденички“, до чиято рецепта Улф се добра с такъв труд! (Виж „Сос Зингара“). Фриц Бренър, готвачът, се обади и съобщи, че шефът обядва и не бива да бъде обезпокояван. Второто обаждане беше малко след два, когато Улф мързеливо пиеше кафето си. Този път се обадих аз.
Фрост изглеждаше притеснен. Попита дали Улф ще си бъде вкъщи в два и половина. Отговорих му утвърдително, както и че има всички шансове отсега нататък той да си бъде все вкъщи. След това седнах зад бюрото си, за да поработя малко. След няколко минути Улф влезе. Седна, въздъхна доволно и изгледа последователно рафтовете с книги и карти. Отвори средното чекмедже на бюрото си и започна да вади капачките от бирени бутилки.