Комендантът, който нетърпеливо се въртеше в стола си, избухна:
— Не можете ли да ни спестите всички тези подробности? Каква е тази глупост за трите военни корабчета?
— Престъпникът — спокойно отвърна съдията — е бил съдружник на търговците Пак и Йе. Те са възнамерявали, след като получат в столицата парите за тази въображаема сделка, да ги поделят с него. И тъй като са щели да изминат много седмици преди във Военното министерство да се открие несъответствието в получените от вас искания за снабдяване, престъпникът е щял да има предостатъчно време, за да подготви бягството си с парите… Планът му е бил хитър, но не му е провървяло. Вечерта преди убийството полковник Мън и моите двама помощници срещнали в града двамата корейски търговци и се запили заедно. Търговците помислили тримата мъже за скитащи разбойници и споменали нещо за корабчетата и за парите, които ще вземат за тях в столицата. Помощниците ми ме уведомиха за това и аз лесно се досетих какво се готви. Мога да добавя, че когато Мън се е върнал във форта, се е разприказвал на висок глас пред капитана на стражата за това, колко пари имали щедрите Пак и Йе и че скоро щели да имат още повече. Престъпникът го е чул и е решил — погрешно, — че Мън знае твърде много. Тогава е решил да го убие. На сутринта, когато е разбрал, че Мън е махмурлия и няма да се качва в оръжейната, той му е изпратил фалшивата бележка, подпечатана с печата на Су, който все още е бил у него.
— Нищо не разбирам! — ядосано възкликна комендантът. — Това, което искам да знам, е: кой и как е застрелял Су?
— Прав сте — каза съдията. — Су е бил застрелян от полковник Ши Лан.
За момент настъпи мъртва тишина. После комендантът извика гневно:
— Абсолютно невъзможно! Лейтенант Као е видял как полковник Ши Лан влиза и излиза от стаята на Су. Той дори не се е доближавал до кушетката.